Томас Харис - Ханибал

Продължиха да стоят мълчаливо, вятърът изпъваше крачолите на панталоните им, докато багерът не спря на около шейсет сантиметра дълбочина.

— По-добре да продължим с лопатите — предложи господин Грийнлий.

Двамата работници скочиха в изкопа и започнаха да изгребват пръстта с умели, отработени движения.

— Внимателно — предупреди господин Грийнлий. — Ковчегът не е много хубав. Няма нищо общо с този, който ще получи сега.

Евтиният ковчег от пресован картон наистина беше хлътнал над обитателя си. Грийнлий и копачите му разчистиха пръстта наоколо и подпъхнаха под дъното, все още здраво, парче брезент. Извадиха ковчега и го качиха в каросерията на един пикап.

На подпряна на „магарета“ маса в гаража на погребалния дом свалиха капака на ковчега и откриха едър скелет.

Доктор Лектър го огледа бързо. Куршум бе пробил късото ребро над черния дроб, високо в лявата част на челото имаше хлътнала пукнатина и дупка от куршум. Черепът, покрит с плесен и остатъци, се виждаше само частично. Високите хубави скули бе виждал и преди.

— Земята не оставя кой знае какво — отбеляза господин Грийнлий.

Около костите се виждаха изгнили останки от панталони и каубойска риза. Седефените копчета на ризата бяха паднали между ребрата. На гърдите беше оставена голяма каубойска шапка от Форт Уърт. В периферията имаше вдлъбната драскотина, на лентата се виждаше дупка.

— Познавахте ли покойния? — попита доктор Лектър.

— Купихме погребалния дом и това гробище като разширение на групата ни през 1989-а — отговори господин Грийнлий. — Сега живея тук, но главният офис на фирмата ни е в Сейнт Луис. Искате ли да се опитаме да запазим дрехите? Мога да осигуря и костюм, но не мисля, че…

— Не — прекъсна го доктор Лектър. — Почистете костите. Никакви дрехи освен шапката, колана и ботушите. По-дребните кости от дланите и стъпалата сложете в торбички и ги опаковайте в най-хубавата си копринена плащаница заедно с едрите кости и черепа. Не е нужно да ги подреждате, просто опаковайте всичко. Надгробният камък компенсира ли усилията ви по препогребението?

— Да. Просто подпишете тук. Ще ви дам копия от другите документи — отговори господин Грийнлий силно зарадван, че е успял да продаде ковчега. Повечето директори на погребални домове биха пренесли костите в кашон и биха продали на опечалените свой ковчег.

Доктор Лектър притежаваше безупречни документи за разкриването на гроба в пълно съответствие с Кодекса за здраве и безопасност на Тексас, раздел 711.004, и беше сигурен в това, защото ги бе изготвил сам, като бе изтеглил нужните формуляри и изисквания от Интернет страницата за бързи юридически справки на тексаската асоциация на областите.

Двамата работници, доволни от мощния товарен механизъм в каросерията на пикапа, нает от доктор Лектър, натовариха новия ковчег и го закрепиха с ремъците редом с единствения друг предмет в каросерията — изправен картонен шкаф за окачване на дрехи.

— Това е добра идея, да си носите гардероб — отбеляза господин Грийнлий. — Така церемониалният костюм не се мачка като в куфар.

В Далас докторът извади от шкафа калъф за цигулка и сложи в него копринения вързоп с кости — шапката и черепът в нея се побраха идеално в долния край.

Захвърли ковчега край гробището „Фиш Трап“ и върна взетия под наем пикап на летище „Далас-Форт Уърт“, където регистрира калъфа за цигулка в директен полет за Филаделфия.

В понеделник Старлинг трябваше да провери екзотичните покупки, направени през почивните дни, но компютърът започна да блокира и трябваше да повика специалист от инженерния отдел. Макар че списъците й бяха силно стеснени до две-три специални реколти вино, доставяни от петима търговци, два източника на пастет от гъши дроб и пет магазина за специалитети, броят на покупките в тях беше умопомрачителен. Освен това трябваше да вписва на ръка телефонните обаждания в отделните магазини за алкохол.

След като установи, че ловецът на елени във Вирджиния е бил убит от доктор Лектър, Старлинг стесни още повече списъка, като започна да следи само продажбите по Източното крайбрежие, освен при пастета от гъши дроб. „Фошон“ от Париж отказаха да съдействат. Не можа да разбере какво й казаха по телефона от „Вера дал 1926“ във Флоренция и изпрати факс в Квестурата, с който искаше помощ, ако случайно доктор Лектър пак поръча бели трюфели.