Томас Харис - Ханибал

Пиеро и Томазо трябваше да бъдат още по-внимателни, след като свинете изядоха режисьора Оресте и по-късно замразения му асистент. Хора не можеха да стоят при свинете в яслите или на открито. Животните не заплашваха, не чаткаха със зъби както правят глиганите, а просто наблюдаваха хората с ужасяващата решимост на дива свиня и пристъпваха напред, докато се приближат достатъчно, за да нападнат.

Карло с не по-малка решимост не се успокои, докато не проучи с помощта на електрическо фенерче оградата около горското пасище на Мейсън. С джобното си ножче разрови почвата под дърветата и я разгледа. Откри жълъди. Преди смрачаване, докато приближаваха с камиона, беше чул сойки и си бе помислил, че може да има жълъди. Наистина, наоколо растяха бели дъбове, но не бяха много. Не искаше свинете да намират храна по земята както в откритата гора.

Мейсън бе преградил отворения край на обора със солидна преграда и двойна врата като онази, която Карло имаше в Сардиния.

Защитен от преградата, сардинецът можеше да ги храни с дрехи, натъпкани с мъртви пилета, агнешки крачета и зеленчуци.

Прасетата не бяха опитомени, но не се страхуваха от хора и шумове. Дори Карло не можеше да влезе при тях. Прасетата не са като останалите животни. Притежават искричка интелигентност и ужасяваща практичност. Тези тук просто обичаха да ядат хора. Бяха бързи като африкански биволи, нападаха като овчарски кучета и докато обикаляха край пазачите си, сякаш обмисляха злокобно нападение. Пиеро за малко да пострада, когато опита да измъкне една риза с цел да я използват още веднъж.

Никога преди не беше имало такива прасета — по-големи от европейските глигани и не по-малко свирепи от тях. Карло смяташе, че ги е създал самият той. Знаеше, че това, което щяха да направят, злото, което щяха да ликвидират, ще е единствената препоръка, която ще му е нужна за отвъдното.

В полунощ всички спяха в обора. Карло, Пиеро и Томазо спяха, без да сънуват, на сеновала в помещението със седлата, свинете грухтяха в клетките си, започваха да движат елегантните си малки крака и да препускат в сънищата си, някои шаваха върху чистия брезент. Черепът на състезателния кон Летящата сянка, осветен от отблясъците на огъня в пещта, наблюдаваше всичко това.

Атаката срещу агент на Федералното бюро за разследвания с фалшивите доказателства на Мейсън беше голям скок за Крендлър. От всичко това леко му се виеше свят. Ако главният прокурор разбереше истината, щеше да го смачка като хлебарка.

Ако не се броеше собственият му риск, ликвидирането на Кларис Старлинг за него нямаше същата тежест, каквато би имало ликвидирането на някой мъж. Мъжете трябваше да издържат семейства — самият Крендлър издържаше семейство, колкото и алчни и неблагодарни да бяха членовете му.

Пък и Старлинг несъмнено трябваше да си отиде. Ако я оставеха да действа, тя щеше да тръгне по следата с дребнавите домакински умения на жена и щеше да открие Ханибал Лектър. Ако това станеше, Мейсън Върджър нямаше да даде на Крендлър нищо.

Колкото по-рано й отнемеха правомощията и я пуснеха като примамка, толкова по-добре.

Крендлър и друг път бе слагал край на чуждия професионален напредък по пътя си нагоре от щатски прокурор, занимаващ се с политика, и по-късно в Правосъдието. От опит знаеше, че е много по-лесно да навредиш на кариерата на жена, отколкото на мъж. Ако жена получи повишение, което не би трябвало да й се полага, най-ефикасният начин е като кажеш, че го е постигнала, легнала по гръб.

Би било невъзможно да обвини Старлинг в подобно нещо и да изглежда правдоподобно. Всъщност, помисли си той, едва ли има някоя, която повече от нея да има нужда от едно ебане насила, отзад. Понякога си мислеше за това, когато човъркаше с пръст в носа си.

Крендлър не беше в състояние да обясни неприязънта си към Старлинг. Тя беше нещо органично, част от него, в която не бе в състояние да проникне. Място с калъфи по столовете, централен полилей на тавана, дръжки на вратите и прозорците и момиче с коса като на Старлинг, но не с нейния разум, с бикини около единия глезен, което го пита какво, по дяволите, става с него, защо не го направи, да не е нещо сбъркан? Нещо сбъркан? Нещо сбъркан?

Ако не знаеш що за путка е Старлинг, разсъждаваше Крендлър, работата й, черно на бяло, бе далеч по-добра, отколкото подсказва протичането на кариерата й — трябваше да го признае. Наградите, които бе получавала, бяха удовлетворително малко и като добавяше по капка отрова от време на време, Крендлър бе съумявал да повлияе достатъчно на комисията по професионално развитие на ФБР, за да блокира няколко хубави назначения, които би трябвало да получи, а независимостта и голямата й уста бяха подпомогнали каузата му.