Томас Харис - Ханибал

— Направи каквото ти казвам и когато получиш следващата картичка от Каймановите острови, под марката ще пише съвсем различна цифра.

— Добре, ще… — заговори Крендлър, но линията прекъсна.

Краткият разговор беше много уморителен за Мейсън.

Преди да се отдаде на неспокоен сън, повика Кордел и му нареди:

— Докарай прасетата.

Физически е по-трудно да се премести полудива свиня срещу волята й, отколкото да отвлечеш човек.

По-трудно е да уловиш прасе, а едрите са по-силни от човек и не могат да бъдат заплашени с пистолет. Ако искаш да запазиш целостта на стомаха и краката си, трябва да се съобразяваш с глигите.

Глиганите кормят инстинктивно, когато се борят с двуноги — хора и мечки. Не е в природата им да връхлитат върху краката, но могат бързо да усвоят това поведение.

Ако искаш да запазиш екземпляра жив, не можеш да го зашеметиш с електрошок, защото свинете често получават фатална коронарна фибрилация.

Карло Деограчиас, повелител на свинете, притежаваше крокодилско търпение. Беше експериментирал с упояването на животните със същия ацепромазин, който смяташе да използва върху доктор Лектър. Сега знаеше точно каква доза е нужна, за да се приспи стокилограмов глиган, и през какви интервали трябва да се повтаря, за да не се събуди в продължение на четиринайсет часа без някакви трайни последствия.

Тъй като компанията на Върджър беше едър вносител и износител на животни и дългогодишен партньор на Департамента на земеделието в различни експериментални програми за селекциониране, пътуването на свинете мина съвсем гладко. Ветеринарният служебен формуляр 17–129 беше изпратен по факс във Ветеринарно-растителната инспекция в Ривърдейл, Мериленд, според изискванията, заедно с клетвени декларации от Сардиния и 39 долара и петдесет цента такса за петдесет епруветки замразена сперма, които Карло искаше да донесе.

Разрешителните за свинете и спермата бяха върнати по факс почти веднага, заедно с документ за освобождаване от нормалната карантина на Кий Уест във Флорида за свинете и потвърждение, че бордови инспектор ще ги освободи на международното летище Балтимор-Вашингтон.

Карло и помощниците му, братята Пиеро и Томазо Фалчоне, сглобиха сандъците. Бяха чудесни, с плъзгащи се врати в двата края, с пясък на пода и мека облицовка. В последния момент си спомниха, че трябва да опаковат и огледалото от публичния дом. Рамката в стил рококо около отразените глигани необяснимо радваше Мейсън на фотографиите.

Карло много внимателно упои шестнайсет свине — пет глигана, отгледани в една и съща ясла, и единайсет женски, неразгонени, една бременна. Когато притихнаха, ги огледа отблизо. Опита с пръсти върховете на зъбите и острите им глиги. Повдигаше ужасните им муцуни с дланите си, взираше се в малките изцъклени очи, вслушваше се в дишането им, за да се убеди, че дихателните пътища са чисти, накрая завърза краката им. След това ги замъкна до сандъците върху брезент и затвори плъзгащите се врати.

Камионът заръмжа надолу по склона на планината към Калиари. На летището ги очакваше товарен самолет на Каунт Флийт Еърлайнз — специализирани превозвачи на състезателни коне. Този самолет обикновено превозваше в двете посоки американски животни за състезанията в Дубай. Сега на борда имаше само един кон, качен в Рим. Конят нямаше да е спокоен, докато надушваше миризмата на дивите свине — започна да цвили и да рита тясната ясла, докато екипажът не се видя принуден да го разтовари. Това силно увеличи разходите на Мейсън, който трябваше да превози животното до собственика му изцяло за своя сметка и да плати компенсация, за да избегне съдебен процес.

Карло и помощниците му пътуваха в херметизирания товарен отсек заедно със свинете. На всеки половин час над бушуващия океан Карло обикаляше прасетата едно по едно и слагаше длан върху четинестите им гърди, за да почувства пулса на дивите сърца.

Колкото и да са гладни, не може да се очаква шестнайсет прасета да изконсумират доктор Лектър изцяло, на едно хранене. Кинорежисьорът им беше отнел цял ден. Мейсън искаше първия ден Лектър да наблюдава как ядат краката му. През нощта щяха да го свържат на системи, за да дочака следващия сеанс.

Мейсън беше обещал на Карло един час с Лектър в промеждутъка.

При второто хранене свинете можеха да го изядат изцяло — лицето, карантията, мускулите — за около час, след като първата смяна, по-едрите екземпляри и бременната женска, се оттеглеха заситени и допуснеха останалите. Тогава обаче и бездруго вече забавната част щеше да е приключила.