Томас Харис - Ханибал

Барни наклони глава назад към пулсиращата пара на душа и пое дълбоко въздух. Фигурата в съседство продължаваше да се къпе съвсем делово. Сега миеше косата си. Това беше плоският корем на Марго, ребрата й, малките й гърди върху силните гръдни мускули, зърната, щръкнали под силната водна струя, това бяха слабините на Марго, издадени напред, а това трябва да е путката й, оградена от добре оформен рус пънкарски гребен.

Барни напълни дробовете си с въздух и го задържа доколкото можа. Усещаше как проблемът приближава. Тя блестеше като кобила, напомпана до крайност от тренировката. Когато интересът му стана очевиден, се обърна с гръб към нея. Може би щеше да се преструва, че не я забелязва, докато тя не реши да си тръгне.

Водата от съседния душ спря. Сега обаче долетя гласът й:

— Хей, Барни, какви са шансовете на „Пейтриътс“?

— Мисля, че ще победят. — Погледна я през рамо.

Стоеше съвсем близо до струята на душа му. Лицето й сега изглеждаше свежо, сълзите ги нямаше. Марго имаше чудесна кожа.

— Ще заложиш ли тогава? — попита го тя. — В офиса на Джуди са се събрали доста пари от залози.

Барни не беше в състояние да обръща повече внимание. Пънкарският й гребен, обсипан с капчици, обрамчил розовия цвят. Лицето му пламна и той получи силна ерекция. Беше объркан и смутен. Обля го ледено чувство. Никога не го бяха привличали мъже. Марго обаче въпреки всичките й мускули не беше мъж и той я харесваше.

А и що за дивотия, да влезе с него в банята? Без да се замисля, сложи голямата си длан на лицето й.

— За бога, Марго — каза пресипнало.

Тя погледна надолу.

— Дявол да го вземе, Барни! Недей…

Барни проточи врат и се наведе напред в опит да я целуне където и да било по лицето, без да я докосне с члена си, но я докосна, тя се отдръпна, погледна надолу и видя лепкавата, мътна течност, увиснала в дъга между него и корема й, и стовари върху широките му гърди юмрук, достоен за боксьор средна категория. Краката му се огънаха и Барни се стовари тежко върху пода на банята.

— Шибано копеле! — просъска тя. — Трябваше да се сетя! Педал! Вземи тази гадост и си я заври в…

Барни се изправи, излезе от стаята с душовете, облече се мокър и си тръгна. Без да каже дума.

Барни живееше в отделна сграда, някогашна конюшня, сега превърната в гараж, с полегат покрив, с апартаменти в таванските помещения. Късно през нощта седеше пред преносимия компютър и работеше по кореспондентски курс по Интернет. Почувства пода да вибрира, сякаш по стълбите се качваше някой дебелак.

Леко чукане на вратата. Когато отвори, видя Марго с дебел пуловер и скиорска шапка на главата.

— Може ли да вляза за малко?

Барни погледна към краката си за момент, после се отмести.

— Барни, слушай, съжалявам за онова там — заговори тя. — Изплаших се някак. Искам да кажа, стъписах се, после се изплаших. Харесваше ми да сме приятели.

— И на мен.

— Мислех си, че можем да сме обикновени приятели.

— Марго, престани. Казах, че ще бъдем приятели, но аз не съм шибан евнух. Ти влезе при мен в банята. Стори ми се привлекателна, какво очакваш да направя? Влезе в банята и видях накуп две неща, които наистина ми харесват.

— Мен и една путка — каза Марго.

Изненадаха се, че се разсмяха заедно.

Тя направи крачка напред и го прегърна със сила, която би смачкала по-слаб мъж.

— Слушай, ако можех да имам мъж, сигурно щеше да си ти. Аз обаче не си падам по това. Наистина. Не си падам сега, няма да си падам никога.

Барни кимна.

— Знам. Просто не можах да се овладея.

Постояха малко така, прегърнати, без да говорят.

— Искаш ли да опитаме да сме приятели? — попита Марго след малко.

Барни се замисли за момент.

— Да. Но трябва да ми помогнеш. Ето за какво става дума… Аз ще положа сериозни усилия да забравя какво видях в банята, а ти няма да ми го показваш повече. Няма да ми показваш и циците си. Какво ще кажеш?

— Мога да бъда добър приятел, Барни. Ела утре в голямата къща. Джуди готви, аз също.

— Да, но може би не готвиш по-добре от мен.

— Ще видим.

Доктор Лектър вдигна бутилка „Шато Петрюс“ към светлината. Беше я вдигнал и сложил във вертикално положение предния ден, в случай че имаше утайка. Погледна часовника си и реши, че е време да отвори виното.

Именно това доктор Лектър смяташе за сериозен риск, по-голям, отколкото обичаше да поема. Не желаеше да е припрян. Искаше да се наслаждава на цвета на виното в кристална гарафа. Ами ако извади тапата твърде рано и чак тогава реши, че не бива да хаби свещения дъх на виното при преливането в гарафата? Светлината разкри лека утайка.