Томас Харис - Ханибал

Мейсън не желаеше да изчака разследването за рибния пазар Фелициана. Нямаше гаранция, че след края на това разследване Старлинг би изяла лайната. Очевидно смъртта на Ивелда Дръмго и останалите беше резултат на изтекла информация. Цяло чудо, че Старлинг бе успяла да спаси малкото копеле, бебето. Още едно гърло на гърба на обществото. Нямаше да е никак трудно да откърти струпея от раната, но нямаше гаранция, че ще се справи със Старлинг.

Идеята на Мейсън беше по-добрият вариант. Щеше да я премахне от пътя за нула време. Моментът също беше подходящ.

Една от аксиомите на Вашингтон, доказвана по-често и от Питагоровата теорема, беше, че в присъствието на кислород една звучна пръдня с очевиден виновник може да прикрие множество по-малки изпускания в същата стая, стига да са почти едновременни.

Тоест скандалите около президента отвличаха вниманието на Департамента на правосъдието достатъчно, за да може Крендлър да накисне Старлинг. Мейсън искаше доктор Лектър да види новината в пресата. Крендлър обаче трябваше да нагласи нещата така, че да приличат на случайно стечение на обстоятелствата. За щастие наближаваше събитие, което щеше да му послужи добре — рожденият ден на ФБР.

Крендлър поддържаше съвестта си питомна, за да може да му дава опрощение.

Сега тя го утешаваше: ако Старлинг загуби работата си, най-много лесбийската бърлога, в която живее, да остане без голямата сателитна чиния и да не гледат спорт. В най-лошия случай освобождаваше пътя на едно откачило се бордово оръдие да падне зад борда, за да не застрашава никого повече.

Ако „откачилото се оръдие“ падне зад борда, корабът ще престане да се клати, разсъждаваше той, удовлетворен и успокоен, сякаш сборът от двете морски метафори беше равен на едно логическо уравнение. Това, че именно клатещият се кораб кара оръдието да се движи, изобщо не го безпокоеше.

Крендлър се отдаваше на най-разюзданите фантазии, които въображението му позволяваше. Сега за свое собствено удоволствие си представи Старлинг като старица — препъваше се в циците си, добре оформените й бедра — покрити със сини капиляри и на буци, влачи мръсно пране надолу по стълбите и извръща лице от петната по чаршафите, работи за храна и подслон в долнопробен хотел, собственост на две стари космати лесбийки.

Представяше си и какво ще й каже след триумфалното „елементарна путка като теб“.

Въоръжен с проникновенията на доктор Домлинг, искаше да застане близо до нея, когато я обезоръжат, и да промърмори, без да движи устни: „Твърде си стара да продължиш да се чукаш с татко си, дори за бял боклук от Юга.“ Повтори изречението наум, замисли се дали да не си го запише в бележника.

Крендлър разполагаше с инструмента, времето и отровата, нужни, за да унищожи кариерата на Старлинг, а когато се зае с това, шансът и пощата от Италия му помогнаха неимоверно.

Гробището „Батъл Крийк“ край Хъбард, Тексас, през декември е малка драскотина в лъвската на цвят кожа на Тексас. Вятърът там духа в момента, ще духа винаги. Не можеш да го дочакаш да спре.

Новата част от гробището има плоски обозначения, така че е лесно да се коси тревата. Днес над гроба на момиче, което има рожден ден, танцува балон с формата на сребристо сърце. В по-старата част на гробището косят тревата по пътеките редовно, а между гробовете — само когато могат. В пръстта са примесени смачкани парченца траурни ленти, стъбла от изсъхнали цветя. В самия край на гробището има купчина гниеща тор, където изхвърлят старите цветя. Между тази купчина и балона се вижда трактор с багер отзад, който боботи на празни обороти, зад волана седи млад чернокож мъж, на земята отстрани има още един, който закрива кибритена клечка с длан, за да запали цигара…

— Господин Клостър, исках да присъствате, когато правим това, за да видите за какво става дума. Сигурен съм, че ще убедите опечалените да не гледат — каза господин Грийнлий, директор на погребален дом „Хъбард“. — Ковчегът… Пак искам да ви поздравя за добрия вкус… Ковчегът ще бъде достатъчно достойна гледка, така че няма нужда да виждат повече. С радост ще ви направя отстъпка за него, като на колега. Собственият ми баща, вече покойник, почива в съвсем същия ковчег.

Кимна на багериста и кофата на машината отхапа парче от буренясалия хлътнал гроб.

— Сигурен ли сте за надгробния камък, господин Клостър?

— Да — отговори доктор Лектър. — Децата ще направят общ камък за майка си и баща си.