Андрей Велков - Български психар

- Екстра сме, Арни, спокойно. Не сме толкова лесни, ти поне знаеш...

- Еее, я ли не знам, я знам най-добре, я те знам отпреди началото на всичко.

Затварям и се усмихвам. Голямото момче винаги си помни мястото и един път не се е самозабравил, вживявайки се в образа си на бос.

Пием още няколко часа, разпределяме си по една тайландка да ни топли и отиваме да спим. На сутринта се събуждам относително рано, защото чувам, че е излязъл вятър.

Мишо и Иво спят, само охраните обикалят дискретно около кемпа. Аз бъркам в аптечката, вадя две таблетки алка зелцер и ги пускам в една чаша минерална вода. Нямам силен махмурлук, защото ракията е божествена, но не е да не ме боли главата. Правя и една голяма кафеварка на един газов котлон и си сипвам пълна чаша топло кафе. Пия го черно. Изпивам разтворените таблетки и после сядам с кафето на бара, където отварям лаптопа. Има интересна новина: „Жестока катастрофа до Черноморец, петима загинали“. Браво на Бобката, определено си заслужава парите. Чета няколко чужди сайта, за да разбера какво се случва по света, и си изпивам кафето. Не ми се пуши още. Когато излизам от душа, Балабанов е пристигнал, пие чай на бара и си гука с едната тайландка. Не го оставям да се задълбочава в приказките, защото трябва да ходим на една среща, която е свързана пак с обществени поръчки. След това трябва да се качим на север и да се видим с агента ни, който движи цялата контрабанда с горива. Момчето е ударник и заслужава лична среща. Отчита такива цифри, че още малко и може да засенчи и наркотиците. Прави такива космически схеми с акцизи, мита и невидими цистерни с гориво, че на човек може да му се завие свят. „Нафтения магьосник“ му вика Мишката.

После трябва да отидем до Мордор, където едни шваби искат да строят заедно с мен голям бизнес център и няколко търговски комплекса тип „мол“. Нямам нищо против съдружия със западноевропейските балъци. Доказал съм с практиката си, че винаги излизам на печалба от такива колаборации. Така и никога не разбират, че всички фирми подизпълнители са мои, че фирмите доставчици на строителни материали са мои, че дори и парцелите, на които се строят обектите, също са мои. Отвсякъде са заобиколени от мен и аз им абсорбирам капиталите по всеки възможен начин, като не допускам някой друг. Затворена екосистема, в която аз съм единственият хищник. Икономическа идилия.

Участвам активно и в строителството на пътища. Този бизнес е голяма работа и нашата родина е една от малкото, които могат да се похвалят, че няма цяла магистрала и че няколко хиляди души от данъкоплатците й мрат като мухи всяка година, защото няма къде да се изпреварват колите по шляканите двупосочни еднолентови пътчета, защото някой е гепил кинтите за другите ленти. За дупките няма да споменавам, но да шофираш по родните пътища, си е доста предизвикателен екстремен спорт.

Имам и още безброй различни легални бизнеси и бизнесчета. Нямам шанс и желание да познавам всички мениджъри на мои компании, а и в повечето случаи те и не знаят, че аз съм техен собственик. Балабанов се занимава с тези структури и като гледам паричните потоци, определено се справя фантастично. Мен и само това ме интересува. Въпреки че огромни суми отлитат всеки месец към Никита и неговите хора, не по-малки суми се насочват към касите на партиите и персоналните касички на техните лидери, за мен остава такава част от пая, че скоро е възможно да се влея в гордите редици на клуба „Анонимни български милиардери за един по-красив и мъдър свят“. Балабанов ми се чуди защо поддържам толкова голяма оперативна бойна мощ, за чието усъвършенстване и обучение всеки месец инвестирам космически суми, но той не може да разбере как мисля аз и защо мисля така. Той е прекалено добро момче и вярва в тези социални химери като ред, закон, справедливост и морал. Аз на свой ред колкото повече живея и разбирам света, толкова повече започвам да мисля, че няма ред, няма закони и няма морал. Всичко е просто едно крехко съглашение между хората, които се стремят към някакво спокойствие, и само едно леко сътресение може да върне цялата система във времената на Конан Варварина или в по-добрия случай, ако имаме късмет - на Коен Варварина.

С две думи, леко се счупвам от път и от срещи и най-тъпото е, че за срещата със швабите трябва да се обличам с костюм, което малко влиза в конфликт с лятната ми къмпингарска душа. Срещата продължава престъпно дълго и швабите нещо се опитват да се дуят, но с общи усилия заедно с Балабанов успяваме да ги накараме да клекнат. Те и нямат много опции, но не го знаят още. Хубавото е, че предните две срещи с кметчето и принц Нафта минават бързо и ефективно, както аз харесвам. Някои хора, които се занимават с бизнес, имат отвратителния навик да говорят по два часа ненужни приказки само за да се намират на работа, и нямат достатъчно акъл да разберат колко са тъпи всъщност. Майната им. Така съм построил играта, че рядко се засичам с тях, и смятам тази тенденция само да се задълбочава.