Андрей Велков - Български психар

- Пичове, дайте да се постегнем, защото довечера трябва да ходим на среща с кмета на общината и да се разберем за едни обществени поръчки. Балабанов каза, че пичът е разбран и само трябва да се уговорим, но искал малко лично отношение.

Мишо отпива от бирата и вдига палец. - Аз съм читав.

Иво си пали и той цигара и бърка за кутията с кокаина под бара. Всичко си имаме на тоя бар.

- И аз след малко ще съм читав - измърморва неясно и започва да си реже линии на едно огледало, което сме сложили на бара специално за тази цел.

Идеята да отидем на среща с кмета наперкани ми се струва много свежа и скоро и тримата сме се „украсили“ с тази чиста венецуелска стока. Добре е, че сме се „напудрили“, защото не искам да се случи като на миналата ни подобна среща, където Ивака повърна в краката на някаква кметица и после тръгна да я целува. Смешно беше, факт, но се получи малко неловко, особено когато и аз, и Мишо започнахме да се смеем на сцената като изоглавени.

Тазвечершната среща минава доста добре, кметчето е много разбрано и финансово ориентирано, така че бързо постигаме целите си. Уговаряме се за условия, цени, срокове и изпълнението само на тази обществена поръчка ще ни осигури няколкомилионна печалба. Този бизнес е много сладък, но трябва да си доста добре подплатен, за да може да си позволиш да участваш, защото постата е голяма и има напрежение. Това и обяснява защо някой се опитва да ни убие, когато се прибираме към „Градина“.

Срещата се е състояла в един ресторант в стария град на Несебър (всъщност няма нов и стар град, има само Стария град, а на новия местните му викат Квартало). Когато захождаме откъм Черноморец за „Градина“, една кола ни препречва пътя и някой много енергично започва да ни обстрелва отстрани. За наше щастие, колата ни е бронирана и сватбарската стрелба не ни прави на парчета. После всичко се развива на забавен каданс. Явно, като са ни гледали как се размазваме на пясъка, леко са ни поподценили и не са си разчели нещата читаво. Бъркам под седалката и вадя любимата ми играчка, която се казва

MP5 на „Хеклер и Кох“. Няма нужда да споменавам, че под всяка седалка има оръжие, и за секунди сме готови за бой, а адреналинът така ни е опънал, че кокаин грам не ни трябва вече. Иво се плъзва от седалката и отваря вратата на колата, после се изтърколва в канавката, а Мишо бързо го последва. През това време аз съм отворил леко прозореца и стрелям мощно в посоката, откъдето дойдоха изстрелите, и ги прикривам. В този момент виждам как колата, която ни е препречила пътя, се възпламенява и литва във въздуха.

Това е Иво сигура, той си е луд на тема взривяване на неща и никога не ми обръща внимание, когато му казвам да не държи гранати в колата и по джобовете си. Аз използвам суматохата и изскачам от колата. Това не е най-безопасното за мен, но много мразя някой да ме стреля, а особено когато съм на море. Изтърколвам се в тревата до пътя и започвам да оглеждам ситуацията през мерника си за нощно виждане. След малко засичам къде са се скрили стрелците и директно издухвам тиквата на единия, а секунда след това прострелвам другия в крака. Той се хваща за прасеца и започва да се гърчи на земята. В този момент Мишката, който е стигнал до позицията им, го препарира с шут в главата. Зад мен се чува познатото стреляне на МР5-ицата и ми става ясно, че Иво е намерил подкрепленията им и ги е опукал. Отивам до Мишо и се заглеждам в единствения останал от проектоубийците ни, който се събужда, когато бръквам в раната на крака му и натискам.

- Кой те изпрати, боклук? Това ти е единственият шанс да живееш... Говори

Пичът се помайва нещо и аз му помагам, като бръквам с пръст още на около сантиметър в раната. Той изпъшква и аз го отрезвявам с един шамар.

- Последен шанс да живееш. Кой те изпрати? - допирам автомата до челото му.

Маймуната ме поглежда и когато вижда очите ми, разбира, че съм напълно сериозен, въпреки че е малко трудно да си несериозен, когато стрелят по теб с автоматично оръжие, като се позамисля.

- Прати ни Виктор Шпиндела. Каза, че сте му взели бизнеса тука с кмето, и каза да ви избием кат’ псета.

- Ясно, благодаря много за информацията, младеж. - И му пускам един в челото. Куче, което ме хапе, винаги хваща бяс.

Успяваме да се изнесем, преди да дойдат куките, и аз звъня на Бобката, който замазва положението дистанционно, и с това със закона сме окей. След това звъня на Варела и давам заповед казусът „Шпиндела“ да бъде решен по най-бърз начин. Това означава, че много скоро две групи съвършено обучени за всякакъв вид военни действия мои кадри буквално ще отнесат „Шпиндел и ко“ в ада.