Андрей Велков - Български психар

Ако се интересувате защо сме без охрана, отговорът е много лесен: охраната и Снежка са завели децата и тайландките на лунапарк и сега сигурно ядат захарен памук. От друга страна, на нас за такива ситуации охрана не ни трябва много-много, защото, ако някой иска да ни очисти, трябва да се постарае малко повече от това. Паралелно с момчетата ни и ние се обучваме на военно дело, а учебната ни програма се съставя от инструктори от SAS, Спецназ и SEAL, които аз наемам като консултанти, за да направят армията ми по-корава, по-различна и по-неконвенционална от една средностатистическа престъпна групировка, и съответно можем да ликвидираме някой „сватбар“ или „каубоец“ с лекота. Още повече Кольо Агента ни обгрижва така информационно, че обикновено разбираме за атентатите срещу нас доста преди да се случат, а не като в този случай.

Паркираме до кемпа и скриваме очуканата от изстрелите кола до караваната на охраната. В кемпа има само един войник пазач и когато идва да ни посрещне и вижда очуканата кола, очите му се разширяват.

- Шефе, какво става?

- Спокойно, младеж, оправихме се, не ни мисли. Ние сме стари кучета и не може така лесно да ни свитне някой.

Момчето се опитва да каже нещо, но не го разбираме, защото прекалено заеква. Иво го прекъсва:

- Пич, спокойно бе, нали ти казахме, че сме окей. Я отиди да разпалиш скарата и сложи да се пекат така малко пържолки, кюфтенца, ребърца, такива ми ти работи.

Момчето се окопитва и се насочва към скарата, а аз пък се насочвам на свой ред към хладилника със зеленчуци. Ситуацията и обстановката изискват да се направи едно сериозно количество шопска салата, която да бъде изядена в акомпанимента на няколко бутилки ледена бисерна ракия. И без това съм обещал на трио „Бангкокска нимфа“ да ги уча да пият ракия и днес ми се струва идеален ден за това.

Сядаме тримата на голямата дървена маса и започваме дружно да правим салата. Това е нещо като ритуал за успокояване след престрелката. Мишо отива до скарата, за да даде няколко чушки на младежа да ги изпече за салатата, защото салата без печени чушки не е истинска салата, и на връщане се усеща, че няма музика, и отива до уредбата, която е пред моята каравана.

- Пичовеееее.

- Ооооо - отговаряме ние, режейки.

- Кааакво да пуснаааа?

- Е, как какво бе, Мишка. Много ясно, че трябва да пуснеш „Ролинг Стоунс“ - му казва Иво и аз съм напълно съгласен. Какво да слушаш, след като са стреляли по теб, освен „Стоунс“?

Започва „Тайм из он май сайд“ и аз директно сипвам по една малка. Казваме си наздраве, продължаваме да режем и скоро салатата е готова. Правя и една голяма кана айрян и нирванката става пълна. Пушим цигари, гледаме морето и си пием ракията един вид. Малко по малко адреналинът ни пуска и точно тогава тамагочитата и тайландките се връщат уморени от лунапарка. Снежка слага лапетата да си лягат и остава да ги пази, а тайландките идват да ги уча да пият ракия. Имат шестица за ентусиазъм и тройка за носене на пиене, но както се казва „Пияна тайландка - весел къмпинг“. Охраните ни са разбрали по телефона какво се е случило с нас и изглеждат притеснени. Аз им казвам да са нащрек и да се оглеждат за всеки случай, все още сме в ситуация.

Хапването по една огромна пържола ни рестартира пиенето и започваме отначало с нови сили. Съзерцавайки лунната пътека, пием перфектната ракия, слушаме „Стоунс“ и се чувстваме като млади богове. Телефонът ми звъни, Варела е. Казва ми, че проблемът е решен. Това означава, че Шпиндела вече е във Вечните ловни полета. Намигам на Мишката и Иво. Мишката вдига чаша и се чуква с мен.

- Евала ти бичим, копеле, че ни кара да се чанчим толкова с тези военни психари, които мъкнеше от цял свят. - Пали си коз, дърпа си и ми го подава. - Много съм те псувал по едно време, че пак ме връщаш в казармата, ама сега за пореден път оня чанч ми се вижда като най-смисленото нещо, което съм правил в живота...

Вземам коза и му кимам. После му доливам ракия от бутилката и отивам до хладилника за нова. Имаме все пак да празнуваме поредната спечелена битка и ни се намира всичко за подобаващо празненство - ракия, море, тайландки и пълнолуние. Започва „Сузи Кю“, тайландките скачат и танцуват, както майките или дори бабите им са танцували на войниците в Бангкок, когато са били в отпуск от Виетнам в края на шейсетте. Дърпам си от коза и го подавам на Ивака. Телефонът ми пак звъни, този път е Арнолд.

- Шефе, како си? Ей сега разбрах к’во е станало. Добре ли сте сите от началството?