Андрей Велков - Български психар

Този бизнес сегмент го разви изцяло Митко Балабанов, който от един малък книжен плъх за няколко години се превърна в персонификация на понятието „юпи“. Ходи с костюми за по три хиляди евро, а скоро беше корица на списание „Мениджър“. За мен е важно аз да не ставам корица на нищо и никой да не ме знае, а Митето каза, че няма нищо против малко внимание от страна на медиите. Съответно той и Арнолд са ни лицата за пред широката общественост. Има всякакви журналистически разследвания на тема съществува ли връзка между великия мафиотски бос Здравко Г аджов, което е истинското име на Арнолд, и бизнесмена Балабанов. Някои са толкова интересни, колкото и да нямат връзка с действителността, че дори и на мен ми става любопитно, когато ги чета. Един път обаче се случи един хитър и бързомислещ журналист да ни спипа много лошо, но добре че беше Кольо Агента, който го усети в последния момент, и спряхме публикацията. После му направихме лек намек и той се отказа да рови в наша посока. Нищо лошо не сме му правили, между другото. Само му пратих момчета да извадят всички книги от библиотеката му и да ги подменят с книги на Стивън Кинг. Неговите книги дискретно дарих на едно читалище в едно село близо до Мордор. След това пичът въобще не си и помисли повече за нас, а аз доказах, че не е задължително да режеш главите на любимите коне на хората, а може и малко по-литературно да се подхожда, за да предизвикаш промени в поведението им.

Та Балабанов ги надуши тези врътки с европарите и направи някакви магии, които започнаха да пълнят касите не лошо. Усети се много в началото и отиде до Гърция, където имал някакъв роднина чиновник. Оказа се, че южните ни комшии така са се изпедепсали в „усвояването“ на европейски фондове, че повече по тази тема няма какво да се измисли. Когато един модел е доказано работещ, няма нужда да се измисля нов, достатъчно е да се изкопира и да започне да се прилага на нова почва. Митето дори ми разказа някакви фрапиращи истории за прибиране на милиони буквално от въздуха и за нечовешки измами като фалшиви дървета, лозя, бутафорни постройки и пътища. Всички тези неща започваме да прилагаме и тук, и то доста успешно. „Прилагаме“ звучи малко силно, защото с това се занимават главно кадрите на Балабанов, но всъщност това си е бизнес на „Звеното“ и съответно си е наш.

В България тези пари се разпределят от една партия, за която Никита каза, че е „най-успешният ни експеримент“, и много лесно стигнахме до разбирателство с ръководството покрай контактите си с едни и същи държавни служби. Всички наши проекти се одобряват, мониторинг не се прави, а когато идват проверки от евробюрократчетата, които хал хабер си нямат от балкански манталитет, ние разбираме дни преди това и имаме достатъчно време за реакция. Като пример мога да дам, че едно стадо крави от една специфична порода обиколи България с камиони поне пет пъти и седем мои фирми взеха субсидии за тях. Такива примери са толкова много и толкова смешни, че няма да ги изброяваме, но Балабанов каза да чакаме да влезем в ЕС и тогава сме щели да видим целия блясък на схемите за източване на еврофондове. Спомена, че трудно ще минем Ирландия, Поругалия и Гърция по наглост, но че можем поне да пробваме. Факт е, че южните ни съседи са богове по цицането на държавата си, и смятам, че един ден ще берат ядове, защото не може цяла държава да е само от чиновници и всички да танцуват сиртакита по цял ден, без това да се отрази върху икономиката на страната им.

С две думи, чакаме да ни вземат в ЕС и ще започнем и там да се забавляваме. Те малко ни мотаят приемането и се правят на ощипани, но ще ни вземат по някое време. Тогава ги чака един прекрасен сюрприз - ще получат подарък от няколкостотин хиляди цигани като присъединителен бонус, което ще бъде едно интересно предизвикателство към европейския социален идеал. Абе като цяло сигурно ми се усеща, че им се дразня на тези копеленца от Европейския съюз, да им го туря в устенцата. Нали сме едно семейство бре, к’ъв е тоя Шенген, к’ви са и тези всякакви други простотии, които измислят. Ако ще сме едно европейско семейство, ми нека да си се държим като такова, защото мен ролята на бедния братовчед олигофрен много-много не ме дърви и ако така ще се държат с нас, направо да си го хващат този съюз, да си го навият на руло и да си го забият в дупетата шенгенски, ще ги шибам в надменните, бюрократични, шлякани западноевропейци.

Иво излиза от водата, подкрепян от тайската принцеса, и определено изглежда по-трезвен и осаферен. Добре му се е отразило центруфугирането. Сяда до нас, рязко взема бирата на Мишо и я изпива на екс. Мищо не казва нищо, а отива до хладилника и носи три нови бири. На двете тайландки им писва да танцуват и пак се размазват на големия бял матрак. Паля цигара и затварям капака на лаптопа. Моята компилация свършва и започва да звучи някакво „Кафе дел мар“, което също е приятно.