Андрей Велков - Български психар

След това, защото съм подъл, създадох това, което по-късно нарекоха „балона на недвижимите имоти в България“. Когато този балон се пукна, аз отдавна вече се бях изнесъл от този бизнес с печалба от стотици милиони. Всичко ми хрумна, когато се мотаех сам с раница на гърба на стоп из Европа и бях зарязал управлението на бизнеса на

Тонката, Мишо и Ивака. Един ден просто си събрах парцалите в една раница и тръгнах пеша по „Ботевградско шосе“. Пънкарията ми се нарушаваше само от няколкото платинени кредитни карти в джоба и пачката банкноти на дъното на раницата. Тези карти грам не ми трябваха, когато живях на палатка на брега на едно езеро в Унгария насред гората или когато за малко да се гътна от бяла смърт в Алпите, защото се направих на голям тарикат, но ми свършиха страшна работа, когато се размазах в Ибиса и се строших от партита със себеподобни от цял свят. Някъде три месеца се лутах из Европа, а в Мароко седях към месец, но там главно карах сърф. Само един път през това време имах проблеми, когато едни испанци се опитаха да ме оберат, но се прецакаха лошо, защото им нашоках каските солидно, а за десерт им счупих и ръцете. Точно в Испания ми хрумна идеята за т.нар. балон.

Седях си на един плаж с едни местни сърфистчета и си пафкахме хашиш, унесени в сладки приказки под музиката на „Ману Чао“, когато отнякъде се появи група червендалести типчета с фотоапаратчета и започнаха да снимат близката поляна до плажа. Панчо, татуираният местен сърф гуру и плажен мъдрец, се разпсува, когато ги видя, и се изплю на земята. Изглеждаше видимо ядосан и натъжен.

- Панчо, защо се сдухваш, пич? - попитах го аз.

- Питър, ти си отскоро тук и не си усетил нещата - дръпна си от хашангата, която му подадох, - това са шибани англичани, а ако е по-лошият вариант - шибани руснаци и този плаж след няколко месеца ще е мъртъв...

- Как така мъртъв - не разбрах аз.

- Мъртъв като застроен, ще остане само пясъкът, а всичко друго ще се зарине със сгради. Това са инвеститори, а онзи педал, който ги води, е продавачът.

„Колко интересно“, замислих се аз и след това се усетих, че ми е направило впечатление колко много се строи из Испания, докато я обикалях. Естествено, се замислих не може ли този модел да се въведе и в България и не след дълго вече бях в Лондон - този път обръснат и с костюм, а Балабанов, когото извиках, седеше до мен във фоайето на най-голямата и добра PR агенция на Острова. Раницата и парцалите ми останаха при аверчетата на Панчо, с когото изкарах няколко невероятни и безумни дни и нощи. Контрастът между четиримесечното ми скитане и спане главно в палатки и апартамента ми в „Савой“ не ми направи никакво впечатление. Така съм устроен. Балабанов набързо ме информира, че с бизнеса всичко е наред, и ми даде един телефон, защото на тръгване от Мордор аз „случайно“ си бях оставил моя върху бюрото. Докато чакахме да ни приемат, се чух с Мишката и Тонката, които леко ме понапсуваха и ми казаха, че ме чакат на маса и че са се затъжили за мен. Ивака бил на лов в Парагвай и щял да се върне другия месец. В този момент излезе един младеж и ни покани да влезем в кабинета на г-жа Хатауей - собственичката на агенцията.

Г-жа Хатауей беше мадама тип късен Мери Попинс. В България си нямаме толкова грозни хора, защото едно е да си на остров и да се чукаш само с братовчедите си, друго е да си на кръстопътя на Европа и да имаш разнообразни гени. Г-жа Хатауей ме изгледа по типично

английски начин и бавно каза:

- Г-н Иваноуф, аз не разбрах напълно причината за нашата среща, но ви приех, защото едни ваши руски приятели много силно ви препоръчаха.

Когато се настаних в „Савой“, се обадих на Никита и му поисках да ме свърже с някой добър в тази област в Лондон. След няколко часа той ми върна обаждането и ми каза да се обадя на тази агенция и че ме очаквали вече. Не може да се отрече, че старото ченге има жестока мрежа контакти. Решавам, че не ми се говори дълго с надутата кранта, и пускам кратката версия.

- Мадам, аз съм доста силен бизнесмен в моята държава. Казусът е следният - искам да предизвикам сред вашите сънародници интерес към закупуването на недвижима собственост, аналогичен на интереса им към испанската такава...

Крантата ме поглежда със странен поглед и отпива от чая си. Мълчи някъде около цяла минута и направо мога да видя какво си мисли.

- Г-н Иваноуф, вие имате предвид да бъде манипулирано общественото мнение до такава степен, че да бъде насочен инвеститорският интерес към вашата страна