Андрей Велков - Български психар

Ходим му често на гости и сме единодушни, че е постигнал пълното щастие. Пък и ни е много добре, а дори и полезно, да си имаме агент там, един вид филиал на „Звеното“ в Южна Азия. А мадамите там са толкова яки, че в момента едната каравана е заета от три убийствени тайландски бамбини, които Тонката ни изпрати, и както той каза, са „за да ни е по-сладка“ лятната почивка. Тези девойки предизвикват нечовешки фурор, където и да се покажат, а ние с удоволствие „консумираме“ подаръка от оттеглилия ни се съдружник. В караваните до тях спят децата и Снежка, която се грижи за тях, освен че вече от години е и горда, и несменяема носителка на титлата „Мис Стокхолмски синдром“. Едно дете е мое, а две са на Иво. Мишо каза, че още не бърза да се размножава, защото на планетата един като него бил достатъчен на този етап. В другите каравани са настанени наши войници, които изпълняват доста разнообразни функции, като охрана, шофьор, оператор на скара и много други.

Нашият край на лагера, който е леко поотделен от сервизната част, силно се доближава до представата за къмпинг рай. Пред средната каравана е скован един огромен навес, под който се намира голяма дървена маса, на която ядем и пием, а навсякъде има меки мебели и хамаци за размазване. В момента трите тайландки се излежават на един голям бял матрак до масата, смеят се нещо и си говорят на техния мяукащ език. Мишо е седнал на един стол, пуши огромен джойнт и е вперил в мацките жаден поглед. Явно им крои нещо в стил пернишка кама сутра. До него на масата има запотена кана с мохито, която той тъкмо е успял да преполови. Иво е заспал на един хамак, защото преди малко сгънахме едно огромно блюдо морски дарове, а той май малко си надцени възможностите и последните няколко скаридки и бейби октоподчета го гътнаха. Аз покрай морските неща съм се подкарал на узо и продължавам в този стил. Не съм преял и само чакам вятърът да се усили с още една идея и скачам на сърфа. Докато чакам това да се случи, съм си свил едно слимче и тъкмо го паля. От колоните, които са монтирани на подпорните стълбове на сламения навес, звучи компилация плажна музика, която аз съм сглобил, и точно започва една песен на прекрасната родна банда „Фючър шок“, която така готино си пасва с току-що свършилата песен на „Тийвъри корпорейшън“, че от кеф си дръпвам пак от козчето. La vita е bella. Не се и замислям да се включа в плановете на Мишо, защото някъде преди час тайландките ми пийнаха соса. Буквално. И трите.

„Градина“ е вълшебно и неповторимо място. Единственият му проблем преди беше, че го държеше някакъв тъпак от клуба „Разрушители на съвременна България“, който не си мръдваше пръста да направи ремонти и само цицаше къмпингарите. Както споменах, преди тоалетните бяха по-драматични от тези в армията. Не разбрах какви му бяха целите на този сладур, но хора, които са ходили на „Градина“ повече от двайсет години, започнаха да бягат и само най-заклетите познавачи на термина „деградиниране“3 останаха.

Всичко това се оправи, когато една от моите фирми купи къмпинга и наля сериозна сума пари за реновацията и модернизацията му. Само за две години инвестицията ми се изби, а къмпингът бързо започна да възвръща старата си слава. Сега всички стари летовници са си тук, идват много къмпингари от цял свят, а скоро на рождения ден на къмпинга, който се пада на датата, на която моята фирма го купи, направихме такова парти, че още се носят легенди. По мое желание основните групи, които свириха, бяха „Орбитъл“, „Фън Лъвин Криминалс“ и „Слекърс“ и направо се разцепихме. После с „Фън Лъвин“ така се разбихме под тентата пред караваните, че когато се освестиха, пичовете казаха, че искат да останат да живеят тук завинаги. Всъщност това го каза Хюи, и то малко преди да повърне върху тайландка номер две. Пичовете от „Орбитъл“ пък ги водих в Странджа, където се наядохме с гъби заедно и после изкарахме един доста шантав ден из горите тилилейски. Ако се чудите защо една от песните в новия им албум се казва „Питърс маднес“, не се чудете вече, аз съм причината.

Това, че сме се забили „у песока“, съвсем не означава, че бизнесът не върви. Върви и още как. В Мордор, а вече и в повечето други градове, нещата никога не са били по-добре и оборотите ни вече за месец са астрономически. От много години нашите момчета се занимават с управлението на незаконните ни дейности и до нас идват главно отчетите. Когато има проблеми, ние научаваме за тях, но мениджърите ни отдавна са се научили да се справят и сами. Това е причината и те също да са милионери. Не всичко минаваше без сътресения през годините, естествено. Без да влизам в детайли, но всяко предателство и всяко нахлуване на наша територия бяха удавяни в кръв. Никога не сме имали големи проблеми със закона, защото с помощта на Пирдопски и сие и закрилата на Бобката, който стана страшно мощен в системата на Министерството, сме недосегаеми, а и почти невидими за властите.