Андрей Велков - Български психар

- Кои сте вие, какво правите в моя дом? Ще повикам полиция... - започва да заеква бабиерата.

Махвам на другия братовчед и той откъсва кабела на телефона. Аз вземам дистанционното и спирам звука. Паля си цигара и сядам на един стол срещу реститутката. Издишвам дима в нея.

- Госпожо, не искам да се вълнувате, не е хубаво на вашата възраст. Искате ли чай, ще ви подейства успокоително.

Ако погледите можеха да убиват, аз вече щях да съм димяща купчина пепел, но, слава богу, и този път ми се разминава. Бабето се е напрегнало и издава съскащ звук.

- Госпожо, казах ви да се успокоите. Не трябва да се привързвате толкова към материалното. Моят колега - соча Балабанов - е дошъл при вас, предлагайки ви отлична цена за тази стара къща, а вие сте го изхвърлили като парцал. За сумата, която ви предлагам, ще можете да си купите прекрасен апартамент и ще ви останат пари да изживеете живота си в разкош.

- Не ми трябват пари, пикльо - изфучава старата вещица. - Имам си достатъчно. Махай се от дома ми.

Не се съобразявам с факта, че не знам до каква степен тази девойка е реститутка. Може да са й върнали половин „Витошка“ и наистина да я боли фара за кинти. В този момент братовчедът идва с табла, на която има чайник и порцеланови чаши. Сипвам си и не предлагам втори път на реститутката. Оглеждам се и виждам къде е барчето. Отивам и си харесвам една бутилка „Реми Мартен“. Близо до бутилките виждам и кутия „Житан“. Тази мацка определено знае как да живее. Аз съм свикнал на бабите, да вземем за пример моите, да не им стигат парите за лекарства, а пиенето на френски коняк, който струва колкото една четвърт от пенсията им, да е доста голяма абстракция. Вземам коняка и цигарите и сядам срещу бабката, която не спира да се опитва да ме убие с поглед. Сипвам си и паля една от силните и ароматни френски цигари. Вкарвам една глътка. Покрай мен минава една котка, аз оставям чашата си на масата, захапвам цигарата, бързо сграбчвам животното и му отрязвам главата с едно движение на острия нож. Това отнема секунда и бабката не може да вдене какво се случва. Аз хвърлям още гърчещото се тяло на котката върху нея, а главата й слагам върху чашата си с чай, като насочвам муцунката и към реститутката. Кехлибарената течност почервенява от капките кръв. После си изтръсквам цигарата на килима и изпивам коняка си на екс.

- Мадам, искам утре да ми продадете къщата си. Ако това не се случи, ще се поинтересувам кои са близките ви и ще им направя това, което направих с котката.

Не й казвам нищо повече, а ставам и тръгвам, като вземам бутилката скъп коняк и житана. Братовчедите и Балабанов ме следват. Реститутката е пребледняла, държи котката си и гледа изцъклено. Ръцете й несъзнателно се опитват да галят трупа на животинчето.

Още на следващия ден, в присъствието на моя приятел Нотариуса, Балабанов, упълномощен от мен, сключва сделка за покупка на къщата с бабичката, която била облечена цялата в черни дантели на изповядването на сделката. Така поставих началото на строителния си бизнес, който с течение на времето стана един от най-стабилните ми източници на приходи.

Еднакво лесно, при това по-приятно, е да се мисли за милиони вместо за хиляди.

Ако се опитвате да балансирате между работата и удоволствията, откажете се. Направете работата си по-приятна.

Доналд Тръмп

Аз съм Богът на войната и гневният Бог на бойните действия и винаги ще те водя отпред, а не откъм тила.

Ще се отнасям с теб като с всички останали - като с боклуци.

Не прави нищо, което аз не съм направил преди теб - така ще станеш воин по мой смъртоносен образ и подобие.

Ще наказвам тялото ти, защото колкото повече пот лееш в учението, толкова по-малко кръв ще лееш в боя.

И ако болката съпътства твоите усилия и страдаш силно, то, значи, правиш всичко както трябва.

Не трябва да ти харесва - трябва просто да го направиш.

Прави нещата просто, глупако.

Никога не си въобразявай.

И наистина, не ти се плаща за твоите методи, а за резултатите, което значи да убиеш врага си с всички възможни средства, преди той да те убие.

Винаги носи във воинската си мисъл и душа последната ми и основна заповед: Няма правила - побеждавай на всяка цена.

„ Червената клетка “, Ричард Марчинко

Катунът ни на „Градина“ е наистина великолепен. Имаме общо осем каравани на шест отделни парцела. Пет са за персонала, чавета, охрани и разни такива. Те са на втора линия, а трите за нас са на първа. Нашите каравани са три, а не четири, защото Тонката замина за Тайланд някъде преди две години и вече живее там. Винаги съм твърдял, че е азиатец по душа. Сега живее в едно имение в южната част на страната и когато последно му бях на гости, установих, че ако хване Тонг По някъде, ще може спокойно да го разфасова за секунди. Наел си е един жилав местен учител по муай тай и двамата по цял ден тренират в личната му зала. По Тонката няма останал грам мазнина и целият се е татуирал с някакви тайландски символи. Не го питах какво означават. С него в имението живеят и две девойки, които са просто божествени. За две години са му родили две деца и малките плодове на българо-тайландската дружба изглеждат страшни изродчета. С две думи, Тонката си живее живота царски и там, където пребивава, наистина е като в рая. Няма много туристи, а гледката към морето може буквално да те разплаче. Близо до имението има голям будистки манастир и Тонката каза, че понякога седи в неговия храм и медитира дълги часове, съзерцавайки златните статуи.