Андрей Велков - Български психар

Събуждам се. Пия кафе, което си правя в празна кутия от халва. Сега е топло и съм изнесъл печката близо до поста, на завоя на реката, под едно дърво. Има скована маса и пейки. Изпивам кафето и се топвам за малко в едно вирче наблизо. Изсъхвам, легнал гол на един камък, после влизам в стаичката и смело хапвам една шепа гъбки. Имат вкус на лайна и затова ги прокарвам с малко халва. Паля цигара и отивам на пейките. Новобранецът, който малко прилича на Фердо Мравката, се отдалечава към някоя от моите бъдещи плантации с мотика на рамо и, естествено - автомат на гърба. Минава един спокоен час, аз пия още едно кафе. После всичко става анимационно и си ебава капаците буквално.

Имам смътни спомени какво се случва по време на това военно „пътешествие“. Тръгвам през гората нагоре към границата. Гората зеленее, птиците пеят, а светлината е уникална. Всичко прилича на филм на Дисни. Стигам до едно водопадче и там си спомням, че се смях часове. После потичах малко. Излязох на едни скали, седях и наблюдавах гледката, която се разкриваше пред мен - долината на Черна река и шантавите отблясъци, които слънцето хвърляше навсякъде. После дойдоха вълците, които също бяха анимационни, аз си бях с автомата, с мой пълнител откраднати безотчетни патрони за такива случаи, но дори не го насочих към тях. Само се гледахме дълго време и се разбирахме с поглед.

Доста си поговорихме. После вихме заедно и всичко беше прекрасно. Прибрах се в поста по тъмно. Фердо се беше напушил като термит, но преди това не беше забравил да сготви. Тази вечер имаше „Русенско по провансалски“. Чак когато хапнах, светът спря да е анимационен. Заспах като къпан (искам да отбележа, че това е невероятен лаф - да спиш като къпан).

Съчетанието между халюциногенните гъби и мощния коз създава в мен чувството, че живея в някаква странна приказка. Реално и нереално размиват очертанията си, а времето съвсем губи смисъла си. Чувствам се толкова добре, че ако ме видеше Хънтър С. Томпсън, щеше да ми стисне ръката и после веднага да ме заведе в Лас Вегас. Продължавам да тренирам по много и да обикалям горите и планината. Медитирам на всякакви полянки, скали и гледки. Почти не си спомням цивилизацията и само дрехите и автоматът ми напомнят, че съм войник. Понякога ми идват някакви шапкари на проверка, но буквално са вдигнали ръце от мен. Идват с УАЗ-ката, говорят нещо, аз им се усмихвам и после си тръгват. Един път щях да застрелям един ловец, който стреля по мен, докато минавах през едни храсти. Пичът, очевидно пиян на мотика, сканирал някакво движение и директно баааам с пушката, дванайска бренеке за глиган. Аз се метнах на земята, а сачмите издадоха специфичния си звук, когато обрулиха листа от дъба над мен. Добре че не можеше да стреля. Аз заредих и се показах с насочен към него автомат.

- Ей, педал, знаеш ли какво е нападение над граничен наряд в гранична зона, а? Мога да те свитна без проблем сега и единственото, което ще се случи, е да ми дадат пет дни награда, ш’ти еба майката, глупак!

Пичът осъзнава, че положението вярно е сериозно, почервенява и казва:

- Прощавай, войниче, помислих, че е прасе.

Аз пускам автомата и започвам да се смея, „Помислих, че е прасе“, бахти пича.

- Ааааа, ти не само стреляш, а и обиждаш, а? - казвам аз и пак насочвам автомата.

Забравих да спомена, че съм изял няколко гъбки и ловецът доста ми прилича на Елмър от „Бъгс Бъни“ в този конкретен момент. Убиецът на глигани си изпуска пушкалото и започва да заеква нещо, а аз започвам вече да рева от смях, защото положението се превръща в „Лууни туунс“ ситуация в геометрична прогресия. Слагам калашника на предпазител, пускам го да виси надолу и паля цигара. Всъщност е доста освежително да стрелят по теб. Бъркам в мешката, в която нося разни необходими неща, като резервен пълнител, фенерче, кибрити, консерва познайте какво, и вадя една манерка, която е раздута със специална технология - стреляш с халосен патрон в нея и газовете от изстрела й увеличават вместимостта. Пълна е със сливова ракия - подарък от моите приятели старци от селото призрак. Ракията е блага, влиза меко и е много хубава. Отпивам глътка и я подавам на ловеца.

- Всичко е добре, когато свършва добре, нали така, стрелецо? - Пичът колебливо взема манерката и отпива.

Пийваме по няколко глътки още и после се разделяме. На тръгване ловецът ми дава две кутии цигари.

Преди да стигна до поста, минавам през няколко от плантациите ми. Реколтата е вързала и навсякъде е пълно с храсти канабис. Както гледам, на места вече е доминиращ вид. Аз имам много семена и ги хвърлям навсякъде, където ми изглежда подходящо. Сериозна реколта.