Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

„Няма съмнение, че горките хорица са вече пътници към оня свят“ — изрази мнението си пред новинарите на мястото на трагедията Махони. „Бликналата вода е достигнала близо две нива над мястото, където са работели. Те сигурно са се издавили като плъхове още преди да разберат какво ги е сполетяло.“

Смълчаната и опечалена тълпа, насъбрала се край входа на рудника, дълбоко жалееше от смразяващата вероятност, че това ще е първият случай, в който телата на загиналите няма да бъдат открити и извадени на „повърхността на мината“, за да бъдат погребани както подобава.

Знае се с положителност, че запечатаната от 1881 година мина е била отворена отново по настояване на господин Брюстър Литъл Ейнджъл. Негови приятели и колеги твърдят, как Брюстър често се хвалил, че с малко късмет и проявена твърдост щял да стане откривател на ценната руда, пропусната от онези, които първи са прокопали тази мина.

Когато намерихме в дома му господин Ърнст Блосър и го помолихме да коментира това твърдение, той каза: „Тази мина беше преследвана от нещастие още от деня, в който я разработих. Всичко, което открихме, беше къс нискокачествена руда, която така и не се оползотвори“. Господин Блосър добави още: „Мисля, че Брюстър страшно много се е лъгал. Там никога не е имало показания за рудна жила. Учуден съм, че човек с неговия опит може да твърди подобно нещо“.

Последното разпространено съобщение в Сентръл Сити гласеше, че тъй като положението е оставено на вечната милост на Всевишния, дупката ще бъде запечатана като гробница и загиналите мъже вечно ще почиват в мрак и никога повече няма да видят „повърхността на мината“ или слънцето.

Тъжният списък на мъжете, намерили смъртта си в това неописуемо бедствие, е както следва:

Джошуа Хейс Брюстър, Денвър

Алвин Коултър, Феърплей

Томас Прайс, Лийдвил

Чарлс П. Уидни, Крипъл Крийк

Върнън С. Хол, Денвър

Джон Колдуел, Сентръл Сити

Уолтър Шмид, Аспен

Уорнър Е. О’Деминг, Денвър

Джейсън К. Хобарт, Боулдър

Нека Бог да бди над тези смели труженици на планините.

Колкото пъти погледът на Донър се плъзгаше по копието на старото съобщение, винаги се връщаше на последното име от изброените загинали рудничари. Бавно, като в транс, той остави листа в скута си, вдигна слушалката и набра извънградски номер.

— Един „Монте Кристо“! — възкликна доволен Хари Янг. — На драго сърце ще взема един „Монте Кристо“. Салатата с рокфор също е превъзходна. Но преди това искам едно мартини, много сухо и с лимон.

— Един сандвич „Монте Кристо“ и салата с рокфор. Да, господине — повтори младата сервитьорка и се наведе над масата, при което късата й поличка се повдигна и откри белите й пликчета. — А за вас, сър?

— И за мен същото — кимна Донър, — само че аз ще започна с „Манхатън“ с лед.

Янг проследи с поглед над очилата си сервитьорката, която забърза към кухнята.

— Защо не ми я подари някой за Коледа — усмихна се той.

Янг беше мършав, дребен мъж. През изминалите десетилетия сигурно са го наричали конте този стар глупак. А сега беше жизнен бонвиван, с подвижно лице и набито око за красотата. Седеше на масата в сепарето срещу Донър, облечен със син пуловер с висока яка и жакардово спортно сако.

— Господин Донър! — продължи той засмян. — Много ми е приятно, наистина. „Броукър“ е любимият ми ресторант. — Той обхвана с жест на ръката облицованите с орехово дърво стени и сепарета. — Знаете ли, навремето това беше банков трезор.

— Така и предположих, когато трябваше да вляза през петтонната врата.

— Не е лошо да идвате да вечеряте тук. Ще ви поднесат огромно плато със скариди за мезе. — Лицето му леко засия при тази мисъл.

— Ще го имам предвид следващия път.

— Е, сър. — Янг се втренчи в събеседника си. — Говорете.

— Искам да ви задам няколко въпроса.

Веждите на Янг щръкнаха над очилата му.

— О, господи! Вече наистина раздразнихте любопитството ми. Нали не сте от ФБР? По телефона ми казахте само, че сте от Федералното правителство.

— Не съм нито от ФБР, нито от Отдела за държавните приходи. Работя в Министерството на социалните грижи. Задължението ми е да установявам достоверността на молбите за пенсия.

— Тогава с какво мога аз да ви помогна?

— В момента конкретната ми задача е да разследвам станалата преди седемдесет и шест години злополука в рудник, която е отнела живота на деветима мъже. Наследницата на една от жертвите е подала молба за пенсия. И аз съм тук, за да проверя валидността на молбата. Вашето име, господин Янг, ми бе препоръчано горещо от Държавния исторически архив като жива енциклопедия по минната история на западните щати.