Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Възможно е да са съществували двама различни мъже с едни и същи фамилни имена и година на раждане, които да са работили в един и същ щат и да са имали една и съща професия. Тази част от загадката може и да е съвпадение. Но не е съвпадение връзката, славната връзка, криеща огромен риск, но обещаваща огромен успех — 365 на 1 — която мистериозно свързва двамата мъже и ги слива в един — протоколираната смърт на Хобарт и старият вестник, намерен от Сид Коплин в планината Бедная в мината, носеха една и съща дата: 17 ноември 1911 година.

Той натисна бутона на интеркома за секретарката.

— Барбара, свържи ме с Мел Донър в Денвър, хотел „Браун Палас“.

— Какво съобщение да оставя, ако го няма?

— Предай да му кажат да ми се обади на частния телефон, когато се върне.

— Разбрано.

— И още нещо, резервирай ми място за първия утрешен самолет на „Юнайтед“ за Лос Анджелис.

— Да, сър.

Сийграм изключи апарата и се облегна замислен назад в стола. Аделин Хобарт, над деветдесетгодишна. Помоли се на Бога да не е изкуфяла.

Донър рядко наемаше хотел в центъра на града. Предпочиташе по-скромната обстановка на някой мотел сред зеленина в покрайнините, но съображенията на Сийграм наблягаха на факта, че следователят ще получи по-лесно съдействие от местните хора, ако даде да се разбере, че е наел стая в най-стария и престижен хотел в града. Следовател. Повръщаше му се от тази дума. Ако преди пет години някой от неговите колеги професори в Южнокалифорнийския университет му беше казал, че докторатът му по физически науки ще го принуди да играе такава потайна роля, той щеше да се задави от смях. Сега обаче Донър не се смееше. Сицилианският проект беше от огромно жизнено значение за интересите на страната, за да рискува изтичане на сведения чрез външна помощ. Той и Сийграм бяха замислили и създали проекта със собствени сили и се бяха договорили сами да осъществят колкото се може по-голяма част от него.

Донър остави наетия под наем плимут на обслужващия паркинга, прекоси Тремънт Плейс и влезе през старомодната въртяща се врата на хотела в приятно обзаведеното фоайе. На рецепцията младият мустакат помощник-управител му подаде бележка без нищо повече от една усмивка. Донър я взе без нищо повече от едно „благодаря“ и се упъти към асансьора, за да се прибере в стаята си.

Той тръшна вратата след себе си, метна ключа от стаята и бележката със съобщението от Сийграм върху писалището и включи телевизора. Беше прекарал дълъг и изморителен ден, а организмът му продължаваше да е настроен на вашингтонското часово време. Донър набра номера на „обслужване по стаите“ и си поръча вечеря в стаята, после изу обувките си, разхлаби вратовръзката си и се просна на леглото.

Може би за десети път започна да препрочита фотокопието на страницата от стария вестник. То щеше да е много занимателно четиво, ако, тъй да се каже, интересът на Донър беше насочен към рекламите за акордьори на пиана, електрически колани за херния и лекарства против загадъчни заболявания, както и към редакционни бележки относно непоколебимостта на денвърската градска община да разчисти еди-коя си улица от греховни домове за забавления или любопитни кратки съобщения, разчитащи да накарат дамската читателска публика от началото на 1900-та година да ахва от оправдани страхотии.

Миналата седмица екипът на парижката морга е изпаднал в пълно недоумение при вида на гумена протеза за крак, изложена за разпознаване върху дисекционната маса. Трупът на елегантно облечена жена, на възраст около петдесет години бил намерен в Сена, но бил толкова разложен, че било трудно да остане цял. Левият крак обаче, ампутиран от бедрото надолу, бил заменен с изкусно направена гумена протеза, която лежала на масата с надеждата да помогне за разпознаването на притежателката й.

Донър се усмихна на тази отколешна случка и прехвърли вниманието си към дясната горна част на страницата, към частта, за която Коплин им бе казал, че липсва от вестника, намерен от него в Нова земя.

Трагедия, подобно на отмъстителен гняв, се разигра рано тази сутрин, когато динамитен взрив вдигна във въздуха една хлътнатина в рудника Литъл Ейнджъл край Сентръл Сити и затрупа деветимата мъже от първата смяна, включително известния и уважаван минен инженер Джошуа Хейс Брюстър.

Останалите без сили и сломени членове на спасителните отряди съобщиха, че вероятността някой от мъжете да е останал жив, е изключена. Бъл Махони, храбрият ръководител на мината Сатан, положи огромни усилия да стигне до затрупаните мъже, но бе възпрян от водната бариера, наводнила догоре главната шахта.