Джон Нанс - Насрещен вятър

— Да се лети в подобно време май е нещо като черна магия — проговори с усилие Джей.

— Моля?

— Казах, че… не разбирам как е възможно… да летиш слепешком имам предвид.

Дейвид се пресегна и смени честотата на радиото.

— Денвър, чесна две две пет излетя от Ларами. Издигаме се на три хиляди и шестстотин метра.

Движението на малката чесна, полюшването настрани и нагоре-надолу се превърна за Джей в обвинителен глас, крещящ в ушите му, че дори заради Джон Харис не биваше да принуждава този младеж да лети за Денвър.

— Не сме… не сме се обърнали с главата надолу, нали?

— Не сме — изкиска се Дейвид.

— Няма как да разбера. Тия прибори не ми говорят нищо.

Джей осъзна, че му остава само една опора — фактът, че Дейвид не изглежда разтревожен.

— Не е чак толкова трудно — каза Дейвид, вперил очи в някакъв прибор точно пред себе си. Озърна се към Джей и за миг вдигна ръка от дросела, за да посочи кръглия циферблат в центъра на таблото. — Виждате ли това?

— Да, но сигурен ли си, че трябва да пускаш ръчката?

— Не се безпокойте. Всичко е наред. Този прибор се нарича индикатор за отклонението. Някога са му казвали „изкуствен хоризонт“. Виждате ли тази чертичка, която прилича на самолет?

— Да.

— Е, аз внимавам крилете на това малко самолетче да съвпадат с линията, която представлява хоризонтът, с други думи, правилното положение, и управлявам почти като в ясен ден, когато наблюдавам истинския хоризонт.

Джей с усилие разхлаби пръсти от ръба на седалката, за да се приведе напред и да се увери в казаното от Дейвид. Видя хоризонталната линия в кръглия прибор и малкото нарисувано самолетче, но все още нямаше ни най-малка представа накъде трябва да се върти лостът, за да бъде запазена правилната позиция.

— Наблюдавам положението на самолета, посоката и скоростта и всичко е наред — добави Дейвид.

Някакво въздушно течение подметна чесната. Джей усети как политат нагоре и същевременно чу промяна в звука на витлото, от която стегнатият му стомах се сви още повече.

Дейвид отново насочи вниманието си към индикатора за отклонението и Джей реши, че не би било твърде разумно да го разсейва с нови въпроси. Насили се да мисли за предстоящата правна битка и къде ще е най-добре да прати президента, ако успеят да го измъкнат от Италия.

— Денвър, чесна две две пет излетя от Ларами и се издига на височина три хиляди и шестстотин метра — изрече отново Дейвид.

Все още нямаше отговор, забеляза Джей и всички останали мисли изхвръкнаха от главата му.

— Наред ли е всичко? — попита той и веднага се упрекна, че отново приказва.

— Да — отговори Дейвид Кармайкъл, като се надяваше пътникът да не забележи колко е нервен. — Сигурно просто още не сме засекли техния предавател.

Дейвид отново побутна дросела и провери височината. Бяха на три хиляди метра и продължаваха да се издигат. Той погледна колкото се може по-небрежно към лявото крило и с облекчение видя, че по него няма натрупан лед. Външната температура бе твърде ниска за обледеняване, но не се знаеше как ще е около Денвър.

Дейвид въздъхна дълбоко и откри, че устата му е пресъхнала. Предстоеше му да прелети сто и четирийсет километра, а после да направи подход по прибори с мъничък самолет към едно от най-големите летища в света, при което навярно щеше да зърне земята едва когато слезеше под сто метра височина. Освен това болезнено усещаше колко е нов и неопитен в пилотирането по прибори — имаше само шестстотин летателни часа… и не бе летял от два месеца.

Кармайкъл, идеята беше много глупава , помисли си той, докато се опитваше отново да установи връзка с диспечера.

— Въздушен контрол Денвър, тук чесна две две пет, чувате ли ме?

Какво казваше неговият инструктор? Най-важният елемент от пилотирането е здравият разум, а той бе пренебрегнал тъкмо този елемент, бързайки да направи услуга на един преподавател, без изобщо да прецени рисковете.

Това е важна мисия , възрази си той. Заради нея можеш да прескочиш някое и друго правило.

Но именно нарушаването на правилата убиваше хора в авиацията, особено пилоти, опитващи да надхвърлят опита и способностите си.

Той дълбоко си пое дъх и се опита да се успокои, но ръката му леко трепереше върху щурвала. Мъчеше го натрапчивата мисъл, че е забравил нещо.

Боже мой, взех ли плочите за подход към Денвър?

За кацане по прибори трябваше да има на борда съответните страници от наръчника с подобни процедури. „Плочите“, както често наричаха пилотите тези страници, бяха натъпкани с информация за радиочестоти, минимални височини, направления и всичко останало, необходимо на един пилот, за да извърши безопасен заход към летището, без да вижда терена, освен на последните неколкостотин метра от полета.