Джон Нанс: Проектът „Медуза“

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

ДО: Президента

ОТ: Съветника по национална сигурност

ОТНОСНО: Спешни препоръки да бъде създадена програма за производство на средства за засичане на контрабандно внесени през американските летища ядрени материали, годни за производство на оръжия.

Господин Президент,

Вие ми възложихте да проуча двата случая — в Портланд, Орегон, когато през миналия месец ФБР залови 265 грама високообогатен плутоний 239, и за заловения от германците през 1994 г. подобен материал 1 1 Мюнхен, 10 август 1994 г. — заловени 350 грама плутоний. Тенген, 10 май 1994 г. — заловени 5,6 грама плутоний. , за който се смята, че е внесен нелегално от Русия.

Първо, германците сериозно преувеличават заплахата, като твърдят, че Русия е изгубила контрол върху големи количества материали, годни за производство на оръжие. Заловените в Тенген и Мюнхен материали далеч не са готови за производство на оръжие. Ако това бе всичко, с което трябваше да се справяме, заплахата би била незначителна.

Онова обаче, което по случайност бе заловено в Портланд, е съвсем друго нещо. Това е бил не само високообогатен, годен за производство на оръжие материал, но и наскоро преработен — не е рециклиран от някоя стара или открадната бойна глава. Материалите нямат характерни „пръстови отпечатъци“ в плутония, които могат да ни отведат до източника, дори до заподозряна страна. Ето защо трябва да приемем реалната възможност някой извън страната незабелязано да се е снабдил с оборудване, да притежава технологията за преработка на такива изотопи, годни за напкупувача, който предлага най-висока цена. Заплахата, с други думи, изведнъж се превръща в съвсем реална и непосредствена, а ние сме оголени, буквално без никакви средства да засичаме директно такива изотопи. Очевидно е, че когато имаме предвид възможността за ядрена експлозия в рамките на страната, не е достатъчно да се надяваме само на изтичане на разузнавателна информация или на случаен пробив.

ПРЕПОРЪЧВАНИ ДЕЙСТВИЯ: Да се издаде президентско нареждане, че необходимостта от пряко засичане на тъй наречените радиоизотопни материали, които влизат в Съединените щати, е от най-голям приоритет за разузнаването и заповед за незабавното разработване на програма, която да покрие всички по-големи американски летища, като се използва съществуващата технология (неутронни „копои“).

Маями, Флорида

— Вивиан, търси те бившият ти съпруг.

Собственичката на малкия цветарски магазин бе притиснала слушалката към гърдите си, докато съобщаваше това. Изненада я изражението на потрес, което пробяга по лицето на помощничката й — висока елегантна жена, едва надхвърлила шейсетте, която сякаш бе замръзнала на място, стиснала дузина необрязани рози.

— Добре ли си, мила?

Погледът на Вивиан Хенри беше прикован в телефона. Очевидно объркана, тя отстъпи назад и събори една празна ваза от работната маса. Вазата с трясък се разби в пода, ала погледът й не се отместваше от слушалката.

Дребничката собственичка на магазина със сребристобяла коса погледна към пръснатите парчета порцелан, а после — отново към Вивиан.

— Доколкото разбирам, не искаш да говориш с него, така ли?

Вивиан поклати енергично глава, широко отворила очи и прошепна:

— Защо се обажда? Какво иска?

— Не знам. Да попитам ли?

Вивиан кимна, но после промени решението си и поклати отрицателно глава. Бавно пристъпи, протегна ръка да вземе слушалката, след което я прилепи до ухото си и затвори очи.

— Какво искаш, Роджърс? — попита най-сетне.

След три години благословено мълчание, дори само гласът на бившия й съпруг задейства старите, добре познати усещания — паниката, ужасът, че е притисната в ъгъла и не може да избяга.

— Как си, Вивиан? — попита спокойно той, но от въпроса му по гърба й пробягаха студени тръпки.

Гласът му бе равен и тайнствено дружелюбен — точно какъвто беше винаги, преди внезапно да предприеме някоя смразяваща словесна атака. Ала нямаше и намек за старата ярост, нито помен от постоянните телефонни заплахи, с които я засипваше месеци наред, след като тя го напусна. На тяхно място се бе появил пресметливият, манипулативен д-р Роджърс Хенри, мъж, който очевидно искаше нещо. От странния тон и кроткия му глас кожата й настръхна в лошо предчувствие.

— Не се обаждаш, за да се осведомиш за здравето ми, Роджърс. Какво искаш?