Джон Нанс - Терористи

Самата история на тази книга може да се превърне в книга. Дължа благодарност на твърде много хора. Сред тях са кадри от полицията, юрисдикцията, авиацията и комуникациите — мои сънародници, разпръснати из целия свят.

Все пак искам да изкажа по-специална благодарност на няколко души.

Първо, на редактора ми в Пътнам, Дейвид Хайфил, и на издателя ми Лесли Гелбман, за помощта и ентусиазма им, и на агентите ми Джордж и Олга Уайзър от агенцията „Уайзър и Уайзър“ в Ню Йорк.

Благодаря и на доктор Гари Кауърт от Сиатъл, бивш морски пехотинец от Да Нанг, Виетнам, понастоящем блестящ зъболекар и колега. Гари ми оказа огромна помощ в опресняването на спомените ми от Виетнам за релефа, флората и фауната. Благодаря на брата на доктор Кауърт, Ранди, който прибави възхитителни карти и подробни спомени.

Изказвам специални благодарности към пенсионирания федерален агент Лари Монтегю, който сподели опита си, за да може светът на Кет Бронски да отговаря на истинския.

Поради разбираеми причини трябва да благодаря анонимно на няколко души: на хората от Държавния департамент на Съединените щати, които помогнаха с невероятно количество информация, простираща се от Виетнам до начина, по който държавният секретар използва комуникациите; на безименния източник, който помогна в разясняването на качествата на агенцията за Национално разузнаване и на супервайзъра от „Въздушно движение Хонг Конг“, който късно една вечер заобиколи обичайните политически тревоги, за да говори с мен.

Благодаря на безбройните Кет Бронски, които са истинския прототип на Кет — способни, посветени на професията си жени, които отказват да се откажат от женствеността си и от чувството си за хумор пред лицето на неоправданите препятствия в работата им, издигнати от закостенелите представители на пола ми.

Джон Нанс

Юнивърсити плейс, WA

15 октомври 1999

В главите на този роман са вписани местното време и Зулу времето. В света на авиацията Зулу (Z) се отнася за Универсалното време, познато преди като гринуичко средно време.

През зимата, когато лятното часово време не се използва, Източното крайбрежие на Съединените щати е пет часа напред от Зулу. Например четири часа следобед във Вашингтон е 2100Z, а три часа сутринта е 0800Z. През зимата времето в Лондон е същото като Зулу. Германия е един час назад (Зулу плюс един час), Хонг Конг е осем часа назад, а Виетнам — седем.

На борда на Сийеър 122, по време на полет, над Мексиканския залив,

180 мили югозападно от Тампа, щата Флорида,

11:43 сутринта, местно време/1643 Зулу

Карен Бриант потисна усмивката си, докато гледаше как Джим Олсън се бори с вратичката на багажното отделение над главите им. Дънките му бяха на сантиметри от лицето й. Като протегна атлетичното си тяло до краен предел и се изправи на пръсти, той още веднъж дръпна вратичката. Най-после тя се отвори. Карен чу как младия мъж отваря ципа на ръчната си чанта и тършува в нея. Той измърмори нещо доволно, дръпна ципа на чантата и погледна към Карен.

— Добре. Сега се чувствам по-добре — каза той и затвори вратичката на багажното.

— И за какво точно — попита тя, докато той се отпускаше отново на седалката до прозореца — се страхувахте, че сте го забравили, сър? — Тръсна дългата си до раменете кестенява коса и го погледна с престорено подозрение. — Надявам се да не е още един подарък в полза на твоите страсти?

И бездруго се чувстваше твърде разголена в лятната рокля, която й бе купил. Бански костюм в подобен стил би бил твърде много.

Младият мъж се ухили самодоволно и обърна глава към прозорчето на самолета. Погледът му бавно премина по дясното крило на огромния боинг MD-11. След като внимателно го изучи, той спря зеления си поглед върху извисяващите се в далечината купести облаци, преди да го обърне към Карен. Разсмиваше се толкова лесно. Това бе нещо, което тя особено ценеше у него.

— Не е важно, млада госпожице — каза той в същия момент, в който прозвуча рутинно съобщение към пътниците.

— Разбира се, че е важно! — подмами го Карен. — Явно в тази чанта има нещо, което се притесняваше да не си забравил.