Джон Нанс - Операция „Скайхук“

Понеделник вечерта

Над залива Аляска

Югоизточно от Анкъридж

— А! Какво става с това нещо? — попита командир Джийн Хамънд.

Неочакваният въпрос на главния пилот-изпитател накара Бен Коул да подскочи на място и отвлече вниманието му от лабиринта на компютърните екрани. Той инстинктивно притисна дясната слушалка по-силно към ухото си, сякаш се опитваше да чуе отново репликата.

— Не знам — отвърна вторият пилот.

Погледът му се стрелна към преградната стена на кабината в преоборудвания бизнес-самолет и той си представи двамата цивилни пилоти, приведени над уредите си на десетина метра от него. Усети как гълфстриймът 1 1 Марка реактивни самолети, използвани за бизнес-полети. — Б.пр. леко наведе нос, а шумът от обтичащия го въздух се засили ведно с увеличената скорост; неочакваната маневра още повече изостри усещането му за самота в изцяло оголения салон.

— Корона, нарочно ли ни снижавате? — попита Хамънд шефа на изпитанията по радиото. — Мисля, че планът не беше такъв.

По тялото на Бен пробягаха ледени тръпки, след като се застави да погледне отново дисплея, данните, върху който потвърждаваха снижаването и увеличената скорост.

— Не — долетя отговорът от борда на военния самолет тип ауакс. — Изчакайте така.

Невидимото присъствие на ауакса, огромния четиримоторен боинг, бе окуражаващо — той беше като майка-орлица, надвиснала в нощното небе на около три хиляди метра над и на няколко мили зад рожбата си — гълфстрийма. Но в същото време бе и твърде далеч. Бен знаеше, че пещероподобният салон на ауакса е претъпкан с електроника, на борда му имаше един генерал с две звезди, двама служители от компанията и екип от инженери, всички в очакване на така необходимия безупречен изпитателен полет, провеждан в завършващата фаза на свръхсекретния проект, който можеше да донесе успех или да провали напълно компанията „Юниуейв индъстриз“.

— Снижаваме се с хиляда сто и трийсет метра в минута и курс двайсет и пет градуса — докладва Хамънд. Напрегнатият му тон сякаш подкопаваше вярата на Бен, че хората са призвани да летят.

Бен Коул, доктор на електротехническите науки на Калифорнийския технически университет, извърна поглед от компютърните екрани и погледна през прозорчетата вляво от себе си — всички до едно черни дупки в бездната на безлунната нощ над Аляска. Преглътна и шумът изведнъж стана оглушителен.

— Работим по въпроса, Мъдрец десет — обади се шефът на изпитанията, използвайки обичайните небиещи на очи позивни на гълфстрийма.

— А ние тук, долу, сме абсолютно блокирани — отвърна Хамънд.

Бен потърси опипом ключа на микрофона си.

— Какво… какво става, момчета?

Отначало не последва отговор, тишината сякаш се бе сговорила със спрялото време да подсилва растящите опасения, които го ядяха отвътре.

— Почакай, Бен — отвърна най-сетне вторият пилот с характерния си спокоен и равен тон. — Шибаната ти програма ни снижава. Да не правиш нещо там, отзад?

— Не! — отвърна Бен остро. — Получавах верните сигнали, когато осъществихме връзката с програмата. Тук нищо не показва погрешни данни.

Прекъсна го гласът на началника на изпитанията:

— Мъдрец десет, ние не сме задавали снижение. Дистанционното управление тук, при нас, показва хоризонтален полет по прав курс. Сигурни ли сте, че получавате нашия сигнал?

— Имай ми вяра — сопна се Хамънд. — Курсът е прав, но полетът изобщо не е хоризонтален, а сме свързани с телеметричното управление. Всичко това започна около две минути, след като ви предадохме управлението, веднага щом проверихте скоростта. Вие държите управлението, Корона, и вие ни снижавате от четири хиляди и шестстотин метра височина.

— Не, не сме ние — прозвуча нечий друг глас.

Пилотът на дистанционното управление се намираше в копие на кабината на гълфстрийма, монтирано на борда на ауакса. Според плана той трябваше да управлява гълфстрийма чрез връзка за скоростно предаване на данни в продължение на пет минути, преди да включи автоматичната програма, която трябваше да изпитат — програмата, върху чието усъвършенстване Бен се бе трудил неуморно по осемнайсет часа в денонощието в продължение на всичките изминали осемнайсет месеца. Вече бяха стигнали до заключителните изпитания и дори мисълта за отлагане бе неприемлива.

— Ако нещата продължат така — започна пилотът на гълфстрийма, — най-добре е да прекратим.