Джон Нанс - Операция „Скайхук“

Бен се взря в екраните, учуден, че данните за височината не показваха край на снижението и изправяне на самолета. Нали бяха слезли под две хиляди и шестстотин?

— Опитваме се оттук да прекратим връзката, Мъдрец десет, но компютрите не реагират.

Бен разпозна гласа на шефа на полетите. Какво означаваше това „компютрите не реагират“?

Чу как Джийн Хамънд се сопна в отговор.

— Корона, снижихме се до хиляда и триста, със същата скорост и същия курс. Направете нещо!

Бързо променящите се данни, изписани върху екрана му, показваха височина от хиляда и шейсет метра.

— Бен! Чуваш ли ни? — питаше Хамънд с тон, който подсказваше, че Бен бе пропуснал предишното му повикване.

Докато отговаряше, в кръвта му нахлу силен прилив на адреналин и гласът му прозвуча малко странно.

— Да, тук съм.

— Направи нещо, по дяволите! Помогни ни да прекратим връзката.

— Използвайте превключвателя — отвърна Бен.

— Направихме го. Не подейства — каза пилотът, а в същото време прозвуча и гласът на помощника му: — Петстотин метра. Летим право към водата. Какво ще правим сега, Бен?

— Превключвателят не работи? — повтори объркано Бен, съзнанието му бе сякаш замъглено. Как бе възможно човек да мисли при такова напрежение? Числата на екрана пред него намаляваха стремглаво, докато набираше командата за прекратяване на изпитанията и я изпращаше светкавично по телеметричната връзка до главния процесор на борда на ауакса.

— Триста метра! — Вторият пилот вече бе изоставил всякакви опити гласът му да звучи спокойно и бе повишил тона с половин октава.

— Аз… дърпам щурвала… но… не мога да преодолея… — говореше Хамънд през зъби.

— Сто и шейсет! — докладва вторият пилот. — О, Господи…

Бен си помисли да набере отново командата, но нещо го натисна толкова силно към седалката в мига, в който носът на гълфстрийма се вирна внезапно и земното притегляне стана такова, че инженерът се почувства невероятно тежък. В следващия миг също тъй внезапно гравитацията се върна в нормалните си граници.

И изведнъж самолетът вече се бе изправил, а шумът от прекалено високата скорост започна да стихва зад опашката му.

— Мили боже, Корона! — чу той гласа на Хамънд в слушалките си. — То ни изправи малко преди…

Изречението довърши вторият пилот:

— Петнайсет метра. По радиовисотомера. Държим се на петнайсет метра, скорост триста мили в час.

— Какво е състоянието ви, Мъдрец десет? — попита началникът на изпитанията.

— Нашето състояние ли? Тук хипервентилираме, ако това ви говори нещо — отвърна пилотът и замълча. Бен чу дългата му въздишка. — Онова проклето нещо за малко да ни убие! Не знам какво става в малкото мозъче на това силициево психарче, но то иска да летим на петнайсет метра височина и аз все още не мога да го изключа.

— Но… носът се изправи, така ли?

— Да… засега. Инак нямаше да можем да си бъбрим с вас. Но сме на една кихавица време от водата, а някъде пред нас се намира и сушата. Бен? Махни този проклет електронен октопод от щурвала ми!

На борда на Корона

На борда на ауакса генерал-майор Мак МакАдамс си позволи да въздъхне, след като огледа мрачните лица около себе си. Всички се бяха съсредоточили в малките си слушалки „Телекс“ и се бяха скупчили зад пилота, който седеше зад дистанционното управление на гълфстрийма, полетял към океана.

Началникът на изпитанията Джеф Камински се огледа, срещна поглед с Мак и поклати потресен глава.

— Какво става, по дяволите? — попита генералът.

— Не знам, господин генерал. Изчакайте. — След това натисна отново бутона за предаване. — Мъдрец десет, ние ще изключим платките на компютъра и ще прекъснем връзката.

— Не! — изрева глас от гълфстрийма.

— Кой е това? — попита Камински.

— Бен Коул. Не изключвайте никакви платки! Ако всичко това е дело на вашия компютър и изключите първо не онази платка, която трябва, това ще ни забие направо в морето.

Камински погледна объркан генерала:

— Знаете ли каква е причината за това, доктор Коул?

— Не… но… просто се досещам. Проблемът може да е тук, при нас, но може и да не е.

— Какво ще кажете тогава за прекратяване на радиовръзките между нас? — попита началникът на изпитанията.

— Почакайте, не прибързвайте и с това — отвърна Бен Коул. — Работя по проблема.

— Мъдрец — рече Камински, — виждаме ви на петнайсет метра височина и със скорост триста мили в час.

В слушалките им изръмжа гласът на Хамънд: