Джон Нанс: Операция „Скайхук“

— Да бе, и Намигвачко е натиснал ръчките ми за газта до дупка. Би ли могъл някой там при вас да провери дали по пътя ни няма някой остров или нещо друго?

Завръщането на Бен Коул в ефира бе белязано от вик:

— Добре! Виновникът е нашият компютър. Давайте, изключвайте радиовръзката.

Камински натисна един от бутоните на интеркома и предаде съобщението на инженера, който се намираше на команден пулт само на три метра от него.

— Прекъсвайте. Добре, доктор Коул, връзката е вече история. Сега управлението освободено ли е?

— Не — отвърна Хамънд. — По дяволите, още сме блокирани! Бен? Какво става там отзад, мамицата му?

Каналът утихна в продължение на няколко безкрайни секунди, през които един от операторите в ауакса се изправи бързо от мястото си, приближи и си проби път към генерала и Камински. Разтревоженото му изражение означаваше, че се е породила нова опасност.

— Какво има? — сопна се Камински.

— По курса му има… проблем — отвърна операторът от изпитателния екип.

Вниманието на Камински се насочи към оператора, без да изпуска от очи данните на екрана.

— Казвай — рече той.

— Според данните на радара ми по курса му на около четирийсет мили разстояние има голям кораб.

Джеф Камински се завъртя със стола си и погледна оператора в очите.

— Какво имаш предвид с това „голям кораб“?

— Мъдрец десет лети на петнайсет метра височина — отвърна операторът. — Познавам тази част от залива и знам, че целта пред него е голям кораб.

— И е на пътя на Мъдреца? Голям кораб?

— Да, сър. Курсовете им водят към сблъскване. Корабът е на курс сто и двайсет градуса, движи се под прав ъгъл към нашия човек.

— И е достатъчно голям, та надстройката му да е на петнайсет метра от водата, така ли?

— Ако е супертанкер, който излиза от пристанището Валдес — да. Корпусът му ще е по-висок от петнайсет метра. Ако самолетът се удари в него, то ще стане под прав ъгъл. Дори да отмине кораба, самолетът ще се блъсне в един от хребетите на остров Хичинбрук, който се намира на още двайсет мили по курса му.

Генералът улови оператора за рамото.

— Искаш да кажеш, че това е натоварен танкер?

Мъжът кимна.

— Според данните от радара той е натоварен, дълъг триста метра супертанкер, който се движи на югоизток, излиза от протока на остров Хичинбрук към залива Принц Уилямс. Подобни кораби обикновено са високи най-малко двайсет и един метра, когато са натоварени — отговори операторът и с изумление видя как генералът изведнъж се врътна и изчезна.

Джеф Камински въздъхна и кимна, след което се обърна отново към екрана си.

— Дръж ме в течение — каза той и веднага съжали за изречените думи, осъзнавайки безсмислеността им. — Мъдрец десет — продължи Камински, — как върви работата по прекратяването на връзката?

Главният специалист по софтуера отговори напрегнато:

— Не мога просто да изключа компютъра, без да знам с кой канал имам проблеми.

— Доктор Коул? Чуйте ме. Разполагате максимум с около две минути, за да изключите онова нещо и да върнете отново управлението в ръцете на пилотите си.

— Опитвам се… изчакайте — отвърна Коул. — Може да ми потрябват повече от две минути. В момента правя аварийна диагностика на програмата.

— Не разполагате с повече време, докторе. Налага се да дръпнете шалтера, в буквалния смисъл на думата. Да рестартирате компютъра или нещо поне толкова драстично.

— Какво става? — намеси се Хамънд. — Какво означават тези две минути?

Джеф Камински въздъхна тихо, докато преценяваше колко да им каже.

— Има… вероятност на пътя ви да се появи препятствие. Трябва или да промените курса, или да се издигнете… в рамките на две минути.

На около седем метра от дъното на салона на ауакса генерал МакАдамс замени слушалките си и посочи към едно „прозорче“ в комуникационния пулт, след като привлече вниманието на един млад сержант.

— Бързо ми наберете УКВ-честота триста двайсет и две, точка четири.

— Слушам, сър — отвърна сержантът, набра числата и вдигна победоносно палец.

Мак се включи в пулта и настрои радиото на предаване.

— Пастир пет, тук е Корона.

Последва мигновен отговор:

— Тук е Пастир пет.

— Прехванете го на максимална скорост. Съобщете ми, когато влезе в обхвата ви за стрелба.

Водещият пилот на двойката изтребители F-15 от военновъздушната база Елмъндорф в Анкъридж, потвърди кратко заповедта. Мак си представи как на форсаж двата изтребителя ще вдигнат скорост два пъти по-висока от тази на звука и ще глътнат на един дъх онези осемдесет мили, които ги деляха от по-бавния гълфстрийм.