Джон Нанс: Операция „Скайхук“

— Не още — прокънтя в слушалките им гласът на шефа на изпитанията. — Почакайте, ние… работим по проблема.

— Бен? — В обръщението на Джийн Хамънд към бордовия инженер по изпитанията прозвуча нова нотка на опасения, но както винаги той се опитваше да скрие загрижеността си зад шеговития тон на стресирания авиатор, който за нищо на света не би признал, че е подложен на огромно напрежение. — Бен, сега е най-подходящият момент да ми кажеш какво си въобразява твоето отроче. Да не би да е изпаднало в нервна криза?

Бен натисна отново ключа на интерфона и се опита, за съжаление — неуспешно, да влезе в небрежно-лековатия тон на пилота.

— Не знам! Ако от ауакса не са задали това снижение, мога със сигурност да ти гарантирам, че то не е в програмата.

— Да не би програмката да мисли сама, Бен? — добави вторият пилот. — Нали разбираш, да взема някакви решения, за които ние не знаем? Ти да не си таен почитател на компютъра ХАЛ-9000 от „Космическа одисея — 2001“?

Мислите на Бен се втурнаха през невъзможната плетеница от технически подробности в търсене на окуражителен отговор. Такъв обаче нямаше.

— Може би ще е най-добре да прекратим връзката.

— Корона? — обади се първият пилот без колебание. — Свалям предпазителя на превключвателя за изключване на връзката. Ако се снижим под две хиляди и шестстотин метра, дърпам шалтера на Намигвачко.

Бен успя да потисне бодналото го раздразнение. Никак не му харесваше прякора, който пилотите изпитатели бяха измислили, за да омаловажават сложната автоматизирана система. Намигвачко, как пък не! Бяха му обяснили, че пилотите и инженерите винаги се заяждат едни с други, и сега той се убеждаваше на практика в истината на това твърдение. Натисна отново ключа на интерфона:

— Можем да опитаме с рестартиране на програмата — рече той, сигурен, че на ауакса не могат да го чуват. — Възможно е да са прецакали нещо там, горе, при въвеждането на плана за маневриране. Например — височините за изпитанията.

— Корона? — обади се отново Хамънд. — Слизаме под три хиляди и триста, скоростта ми вече е почти пределна и вашият мъдър съвет ще бъде много високо оценен — сега и веднага.

— Изчакайте… — отвърна шефът на изпитанията.

Последвалата пауза преди Хамънд да се обади отново бе кратка само един миг.

— Не… твърде късно е. Изключваме се.

„Мамка му!“ — изруга наум Бен. Въздъхна и се облегна назад, усетил да го обгръща мъглата на разочарованието. В компанията щеше да настане истински ад след неуспешното изпитание. Той, разбира се, нямаше да бъде единствената мишена на недоволството на шефовете. Повече от шейсет експерти по програмиране работеха върху свръхсекретната система. Но тъкмо доктор Бен Коул, младият и смел учен, бе заложил на карта перспективната си кариера и заслужения си статут на вундеркинд, за да оглави екипа на трийсет и четири годишна възраст.

Бен усети как малкият самолет се разтресе, навлязъл в зона на лека турбуленция. „Вече изключват“ — рече си той и позволи на съзнанието си да се изключи за няколко секунди, да потъне в един от онези мисловни лупинги на разсеяност, които винаги му помагаха да зареди отново батериите си.

Каквото и да се случеше, той щеше да си намери работа. Все още можеше да постъпи където пожелае, можеше дори да потисне част от безкрайните си амбиции и да си поживее. През последните две години в Анкъридж се бе откъснал напълно от света. Беше прекалено зает дори да си намери гадже, макар да бе излизал на няколко пъти с местни момичета и да бе ходил от време на време на екскурзии.

„Не научих почти нищо за Аляска“ — помисли си той и за стотен път реши да вземе четиримесечен отпуск, когато цялата тази дандания свърши. Би могъл да пообикаля пешком из националния парк Динейли. Не се чувстваше тъй свързан с природата, както баща си, но сладките спомени за лагеруването и скитането из Скалистите планини през юношеските му години с баща му като водач, никога не избледняваха — бяха върховно изживяване, което трябваше да се повтори. Сигурен бе, че още помнеше основните правила на лагеруването в планината. Пък и в крайна сметка да се построи палатка си бе просто едно приложно инженерно умение.

Вниманието му привлякоха подновените разговори по радиото и той насочи отново мислите си към настоящите проблеми, очаквайки да чуе решението да се завърнат към изходната позиция и да опитат отново.

— … при вас, горе ли? Аз не получавам нищо подобно тук — докладваше Хамънд, пилотът на гълфстрийма.