Джон Нанс - Операция „Скайхук“

— Покажи ми къде до го прасна! След броени секунди ще се разбием.

— Няма нужда — отвърна Бен. С едната си ръка включи интерфона. Протегна другата към един-единствен ключ отстрани на кутията на главния компютър.

— Поеми управлението, изключвам.

Изведнъж се почувства огромния натиск на земното притегляне, след като пилотът рязко издигна носа на самолета.

На борда на Корона

— Пастир, тук е Корона. Според моята отметка… Не! Изчакайте.

Сержантът клатеше енергично глава и сочеше радарния екран.

— Отбелязвам промяна във височината и курса, сър.

— Забрана за изстрелването, Пастир. Включете предпазителите на оръжията си. Потвърдете.

— Издига се бързо — каза сержантът, докато водачът на двойката изтребители отговаряше.

— Разбрано, Корона, забрана за изстрелване. Оръжията са на предпазители. На стендбай съм, целта се издига стръмно.

— Мили боже — намеси се отново сержантът. — Той се катери като… като…

Сержантът погледна уплашено към генерала, който се усмихна с облекчение и поклати глава.

— Катери се като червеногъза маймуна, нали? Не се безпокой. Чувал съм достатъчно подобни изрази.

— Щях да кажа „издига се като носталгичен ангел“.

— Има си хас да бе друго! — изсмя се МакАдамс и пое много дълбоко въздух, докато натискаше бутона за предаване, за да нареди двата F-15 да се насочат обратно към база „Елмъндорф“.

На борда на Мъдрец десет

След като вторият пилот се върна в кабината, командир Джийн Хамънд — главният пилот-изпитател на „Юниуейв“ му предаде управлението и се запъти към Бен Коул, без да бъде сигурен дали да го прегърне или да го цапардоса.

— Е, Бен, какво се случи с Намигвачко?

— Аз… наистина не бих искал да го наричате така.

Забеляза как чертите на пилота се изостриха в изблик на гняв.

— Когато едно глупаво парче силиций се опитва да ме убие, ще го наричам както си искам! Кажи сега, какво, по дяволите, стана?

— Не знам.

— Но… ти каза, че ти трябва време, а после го изключи успешно.

— Не, казах, че трябва да проверя, за да съм сигурен, че ако изключа компютъра, това няма да ни свали във водата, което и сторих в крайна сметка — проверих серия от… данни. Програмата бе изключила връзката с дистанционното, но в някаква сложна последователност и аз не знам защо.

— Значи не знаеш какво се е повредило?

— Не знам.

— Не знаеш дори дали проблемът ще се повтори?

— Не знам.

— Но ти каза на генерал МакАдамс, че за тази вечер сме свършили. Знаеш, че шефовете на компанията слушаха, нали?

— Да.

Хамънд въздъхна и поклати глава.

— Тогава дано Бог бъде милостив към всички нас, Бен. В най-добрия случай ни остава поне още един изпитателен полет, за да направим този проект продаваем, а като познавам МакАдамс, мога да се обзаложа, че висим на косъм.

— Знам това — отвърна тихо Бен, а съзнанието му вече бе заето с възможностите да намери и да поправи навреме може би един-единствен пропуск в софтуерна програма, състояща се от над шест милиона реда бинарни кодове. „Ако имам късмет, помисли си той, бих могъл да приключа с тази работа, преди да закръгля седемдесет години.“

„Юниуейв“ обаче трябваше да реши проблема за четирийсет и осем часа.

Вторник, ден втори

Ванкувър, Британска Колумбия, Канада

8:25 часът сутринта

В един апартамент с изглед към западната част на Ванкувър, в грижливо мебелирания интериор се разнесоха нелепите звуци на животни в обора и задразниха ушите на спящата собственичка; пронизителните вибрации неусетно превърнаха един странен сън в нещо невъобразимо.

Ейприл Роузън отвори едното си око и се опита да фокусира поглед върху нещо познато, тъй като съзнанието й бе заето с вероятността прасета да са успели да се качат на двайсет и третия етаж. За по-звучно подире им се носеше кудкудякането и граченето на ято кокошки и патици.

Тя се надигна от леглото, отмахна кичура гарвановочерна коса от очите си и се обърна в очакване причината за всичко това да бе телевизорът. Мисълта й завъртя на бързи обороти, за да елиминира възможностите една по една.

Екранът на телевизора бе тъмен и приемникът си мълчеше във вградения шкаф, ала прасетата продължаваха да квичат.

Ейприл отхвърли завивките и се изправи, обезпокоена от какофоничния концерт, без да си дава сметка, че стои величествено гола пред стена от прозорци от пода до тавана, които гледаха към няколко високи административни сгради в центъра на Ванкувър.