Джон Нанс - Последният заложник

Близо до Фейт Колинс, Колорадо — 23:43

Разрошената глава на Брадли Лумин изплува ясно в оптическия мерник на далекобойната пушка. Кръстчето на прицела кацна точно зад лявото му око.

Много внимателно тъмната фигура, стиснала „Уинчестър 30.06“, освободи предпазителя, пое дълбоко дъх и сложи показалец на спусъка. От няколко часа се криеше в ниските дървета на трийсетина метра от разнебитения фургон и търпеливо чакаше обитателя му да седне пред стария си компютър. Всяка вечер Лумин правеше едно и също, но този път закъсняваше.

Образът в оптическия мерник потрепна за миг, когато набитият мъж бръкна под фланелката си и се почеса. После отново се вторачи в мишената.

„Брадли Лумин, осъждам те на смърт.“

По тялото на снайпериста премина внезапна тръпка. Той отпусна пръста си и отмести очи от мерника, за да възвърне самообладанието си. Оскъдната светлина на полумесеца разкри две гневни очи, черна маска за ски и черно сако и панталон.

В далечината се чуваше шумът на несекващия поток коли по шосето между Шайен и Денвър, минаващо на осем километра от порутената ферма, която Лумин бе наел след внезапното си изселване от Кънектикът. От близкия град, Фейт Колинс, се разнесе вой на електронна сирена — явно ченгетата откликваха на спешен случай.

Мъжът пак пое дълбоко дъх и вдигна пушката. Подпря ръка на един клон и отново се прицели в главата на Лумин. Показалецът леко погали спусъка, търсейки най-доброто положение, сетне прилепна до студената стомана и започна да се свива.

Международно летище, Колорадо Спрингс, Изход 8 — 9:26

Командирът на полета закъсняваше. Анет Бакстър, старшата стюардеса на полет 90 на авиолинии „Еърбридж“ до Финикс, тръсна дългите си до раменете червени коси, погледна часовника си и се обърна към пилотската кабина. Помощник-пилотът проверяваше уредите. Мястото на командира беше празно.

Колкото и малка да беше „Еърбридж“, при всеки полет имаше нови пилоти. Анет спря и затвори очи, опитвайки се да си спомни името на помощник-пилота. Той беше на около двайсет и пет, работеше в компанията от две години, имаше пясъчноруси коси и беше твърде симпатичен, за да се държи като джентълмен. Но преди да се качи на борда, младият мъж тържествено се бе ръкувал с нея.

„Дейвид Гейтс, като музиканта.“ Тя се усмихна. Истинският Дейвид Гейтс беше по-близо до нейното поколение. Вероятно вече беше дядо. Помощник-пилотът беше още хлапе. Анет надникна в пилотската кабина и посочи празното място.

— Дейвид, кой днес е командир и смята ли да се качи, преди да излетим, или ще ни посрещне във Финикс?

Младият помощник-пилот се стресна и я погледна виновно.

Тя се засмя.

— Шегувам се. Имам странно чувство за хумор. Не свикна ли вече с него?

— Ще дойде всеки момент — предпазливо каза Гейтс. — Видях го при диспечерите.

— Добре. Помислих, че е попаднал в задръстване или нещо по-лошо. — Тя го потупа по рамото, като си напомни да не се държи твърде майчински. Не й беше приятно. — Не съм паникьосана. Съзнавам, че имаме още двайсет-трийсет секунди, преди да закъснеем и в резултат компанията ни да фалира.

Дейвид се усмихна боязливо.

Анет отново тръсна глава и се наведе още по-навътре в кабината.

— И кой е командир днес?

— Улф.

— Кен Улф?

— Познаваш ли го?

Анет кимна.

— Летели сме много пъти. А ти?

— Няколко.

Той я погледна изпитателно, но не добави нищо повече.

Тя се усмихна.

— Ами ако се вмъкне, без да го видя, кажи му, че днес на борда в първа класа имаме юридическа знаменитост. Много е капризен. Очаквам, че ще ни създаде неприятности.

— Искаш ли да поговоря с този човек?

Анет поклати глава, като се опитваше да не се разсмее, представяйки си как младият, висок едва метър и седемдесет помощник-пилот ще смъмри възрастния, много взискателен и самомнителен големец.

— Е, още не е направил нищо. Ще се оправя. Само трябва да кажа на командира.

— И коя е тази знаменитост?

— Изненада. После ще ти кажа.

— Каква е изненадата?

Плътният глас прозвуча точно над лявото й ухо. Анет се обърна и видя Кен Улф.

— Кен! Радвам се да те видя…

— За каква изненада говореше?

— Първо седни, сетне ще ти кажа.

Той се усмихна и влезе в пилотската кабина. Сложи чантата си вляво от командирския стол и преди да се настани, се ръкува с помощник-пилота.