Джон Нанс: Последният заложник

— И какво е то?

— Ще бъде обвинен във въоръжено нападение — до двайсет години затвор. Присъдата ще бъде произнесена идната седмица. Разбира се, Улф получи най-тежкото наказание за един пилот. Никога вече няма да лети. Федералното авиационно управление отне разрешителното му и няма шанс да му го върне.

— Голяма трагедия, Кет, няма що! — Той тресна на бюрото папката, която държеше — на корицата беше написано името й. — Но какво ще правим с теб?

— Господин директор, аз…

— Млъкни и ме чуй. Някои от момчетата са доста настроени срещу теб, но главно защото им открадна славата. — Той се усмихна и посочи папката. — Всъщност колегите ти сериозно препоръчаха да бъдеш уволнена за неподчинение или най-малкото временно отстранена от длъжност, да бъдеш понижена и да минеш повторно обучение.

Тя се навъси.

— Очаквах го.

— Но… президентът не би подкрепил това и откровено казано, аз също.

— Значи…

— Значи ще ми се закълнеш, че поне ще се опиташ да спазваш правилата за в бъдеще. Знаеш ли, трябват ми повече хора като теб — хора, които отказват да ограничат мисленето си по време на криза и могат да взимат правилни решения в опасни ситуации.

Федерален областен съд, Денвър, Колорадо — След една седмица

— Подсъдимият Улф, станете.

Гласът на съдията прогърмя в препълнената съдебна зала. Кен неволно потрепери, премести стола си няколко сантиметра назад и се изправи.

Съдията нагласи очилата си и погледна листа в ръката си.

— Подсъдимият Улф, вие сте се признали за виновен по всички обвинения и дори сте отказали същите да ви бъдат прочетени. Така ли е?

— Да, Ваша Чест.

Кен усети, че стомахът му се свива, и се изненада. Мислеше си, че от известно време не изпитва нищо. Нямаше причина да се страхува от присъдата. Щеше да прекара остатъка от живота си в затвор — или на федералното правителство, или в този на собственото си съзнание. Имаше ли значение?

Но въпреки това сега го беше страх.

— Подсъдимият Улф, този съд е призван да налага справедливи наказания за нарушаване на закона. Вие с готовност се признахте за виновен по всички обвинения, предявени от прокурора. Престъпленията са сериозни, но аз напълно съзнавам подробностите на изчерпателния, и бих добавил, много прочувствен предварителен доклад, представен на съда от правителството. Знам, че сте загубили професията си на пилот, при това завинаги. — Съдията замълча и погледна Кен в очите. — И така, съдът постановява да бъдете настанен в психиатрична клиника за шестмесечно лечение и при благоприятен резултат от терапията налагам присъда от десет години… условно.

Съдията свали очилата си, въздъхна и продължи:

— Командире, за вашето поведение не може да бъде намерено оправдание, но съм убеден, че не сте заплаха за обществото. Вече сте загубили много повече, отколкото този съд може да ви отнеме. Ако спазвате ограниченията, които ви се налагат, няма да бъдете лишен от свобода.

Кен кимна. Лицето му беше мокро от сълзите, които се срамуваше да пролее. Накрая, стиснал очи, той успя да промълви:

— Благодаря ви, Ваша Чест.

Съдията разпусна заседанието, стана и вместо да тръгне към вратата, отиде при Кен и сложи ръка на рамото му.

— Командире?

Улф отвори очи и го погледна.

— Да, Ваша Чест?

— Прочетох какво ви е казала агентката на ФБР в самолета. Момиченцето ви наистина не би искало да се предавате. Агент Бронски е права, командире. С молбите си за снизходителност съгражданите ви ви дават още една възможност да допринесете нещо повече в името на дъщеря си. Не удавяйте този шанс в самосъжаление. Светът е извратен и се нуждае от помощ.

Съдията стисна рамото му за последен път, обърна се и се отдалечи.

John J. Nance

The Last Hostage, 1998

Издание:

Джон Нанс. Последният заложник

Американска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД

Редактор: Иван Тотоманов

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36056

Последна корекция: 19 януари 2016 в 09:37