Джон Нанс - Последният заложник

Двама любопитни механици стояха до пикапа си и гледаха. Към тях се присъедини един от служителите на летището.

— Какво става? Да не би да искат да заредят?

— Някой да те е повикал, Джим? — попита единият от механиците.

— Не.

— Ами ако им потрябваш, ще ти се обадят.

— Вратата на боинга се отваря — отбеляза Джим.

— И на гълфстрийма… А бе това да не е…

— Какво?

— Онзи боинг от „Еърбридж“, отвлеченият.

— Вярно, сигурно е той.

— И какво ще правим сега?

— Ще се обадим на шерифа. Хайде, Джим, бързо!

Кен мълчаливо провери уредите, взе револвера и го затъкна в колана си. После стана и отвори вратата на пилотската кабина. Кет усети промяната в налягането, когато Улф отвори и външната врата, и чу бръмченето на спускащата се стълба.

— И така, драги пътници, тук ще свърши всичко. Съжалявам, че ви оставям в Глоуб, вместо във Финикс, но транспортът скоро ще бъде уреден. Искрено се извинявам. Моля, изчакайте, докато се кача в другия самолет. После можете да слезете. Всички без господин Бостич. Той е арестуван и всеки опит да бъде освободен е престъпление.

Кен остави микрофона и се наведе към пилотската кабина.

— Хайде, Кет, излизай.

Тя се подчини и се изненада, когато лявата му ръка обгърна раменете и врата й.

— Извинявай, но в случай че някъде там се крият снайперисти, трябва да изглеждам опасен.

Лицето му бе сериозно. Бутна я леко по стълбата и се огледа във всички посоки, после допря дулото в тила й.

— Спокойно, Кет. Върви близо до мен.

Гълфстриймът беше на стотина метра. На вратата нямаше никой. Двамата бавно се качиха по стълбата.

— Кой е най-близо до вратата? — извика Кен.

На входа се показа едно лице и Кет позна командира на полета.

— Дейн Бейли — каза тя през рамо.

— Не съм въоръжен, командир Улф — рече Дейн, вдигна ръце и влезе заднишком в самолета.

— Къде е господин Норт?

Бейли посочи с глава към пътническия салон.

— А помощник-пилотът?

— На седалката вдясно в пилотската кабина.

— Забележа ли внезапно движение, ще стрелям.

— Никой няма да прави резки движения, командире. Господин Норт ви чака. Не е въоръжен.

— По-добре да е така. Къде смятате да стоите?

Бейли сви рамене.

— Където няма да ви пречим.

— Добре — каза Улф. — Стойте в пилотската кабина.

На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“, Глоуб, Аризона

Когато влязоха в луксозния пътнически салон, Бил Норт стана. Очите му внимателно огледаха Кет. Улф я пусна. Тя се приближи до стола, на който бе седял Норт, и изпита облекчение, когато видя, че чантата й е все още на килима.

— Защо не седнем, командире? — каза Бил Норт и посочи канапето вдясно, между двата въртящи се стола.

— Наричай ме Кен. И седни там — отговори Улф и посочи единия от столовете.

— Както кажеш.

— Достатъчно дълго измъчвах горките хора в боинга. Те вече не могат да ми помогнат. Но ти можеш.

Норт се усмихна и сви рамене.

— Нали така обещах. Какво мога да направя за теб?

Кен погледна Кет.

— Знаеш ли името на тази компания в Чикаго?

Тя кимна и Улф разказа за Хосе Таурус, без да откъсва очи от Бил Норт. Норт го изслуша спокойно и поклати глава.

— Притежавам много компании, които на свой ред притежават други, Кен. Не мога да следя какво правят всичките. Всъщност дори не знам името на тази. „Елизиан“ ли каза?

Улф кимна.

— Собственост на швейцарския ти клон.

— Добре. Сега ще се обадя на изпълнителния директор в Женева и бързо ще получа някои отговори. — Норт се поколеба за момент. — Може ли да стана и да използвам телефона?

— Къде е?

— Ей там, до Кет.

— Да.

Бил стана, отиде в дъното на пътническия салон и взе телефона.

Кет се помъчи да успокои ритъма на сърцето си и се вторачи в Бил Норт, който стоеше, сложил ръка на кръста си и издаваше заповеди на френски, настоявайки за незабавна среднощна връзка с изпълнителния директор. Норт я погледна, усмихна й се и отново съсредоточи вниманието си върху телефонния разговор. Кет плъзна очи по ушития му по поръчка костюм, помисли за частния му реактивен самолет на стойност трийсет и девет милиона долара и се запита какви ли други неща са купили парите на Норт.

Сетне си припомни снимката на Мелинда.

— Ще ми се обади след три минути.

Кет се изправи и спокойно тръгна към стола на Норт.

— Бил, през последния час събитията се развиха много бързо. Част от тях не дойдоха по сателитния телефон, затова се съмнявам дали си чул всичко.