Джон Нанс - Последният заложник

— Какво? Какви са тези глупости?

Очите на Норт бяха широко отворени от изумление и гняв.

Тя сложи пръст на устните си и му прочете правата.

Кен я хвана за рамото.

— Какво става тук, Кет?

Тя го нагледна властно.

— Само слушай, Кен. И ми се довери.

Той облиза устни и кимна, после отстъпи, без да изпуска от прицел Норт.

На лицето на Бил се изписа паника, примесена с ярост. Очите му се стрелкаха ту към Кен, ту към Кет.

— Агент Бронски, ако така се отплащаш за усилията на един загрижен гражданин, никога вече няма да помагам на ФБР.

Тя поклати глава.

— Изненада ме, когато ми предостави толкова бързо самолета си, Бил. После разбрах, че си вицепрезидент на „Еърбридж“. По-късно открих, че ключът за някои от доказателствата за убийството на Мелинда е в твоите ръце.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

Изражението му беше подигравателно.

Кет въздъхна и се вторачи в дебелия килим, после отново го прониза с поглед.

— Бил, хайде да поговорим какво всъщност се случи с Мелинда Улф.

Той сви рамене и вдигна ръце.

— Чудесно! Щом си насочила оръжие към мен, може да говорим за каквото искаш, агент Бронски!

— Добре. Тогава да поговорим за процъфтяващия бизнес да осигуряваш с порнография един свят, който явно не може да й се насити.

— И за това ли съм виновен аз?

— Ти доставяш стоката, но бизнесът ти преминава границата, когато показваш деца, участващи в полов акт.

— Нито една от компаниите ми не…

— Млъкни! — грубо извика тя, после гласът й отново стана тих и сдържан. — Вече знаем, че компаниите ти са купували мръсните порнографски записи, правени от Брадли Лумин. Ти си осигурил хижата, защото специалните порнографски продукции носят страхотна печалба. Всичко е било бизнес. Лично ти предпочиташ да си с момиче, отколкото само да гледаш, но от друга страна си бизнесмен, а такива неща носят пари.

— Не знам някъде в моите компании да се правят такива продукции.

— Напротив. Разбира се, поддържал си дебел пласт изолация между себе си и оперативната страна, но един ден господин Лумин, който е работил по договор, отвлича неподходящо момиче. Вместо някоя непълнолетна уличница, която щеше да понесе унижението, да вземе парите и никога да не се оплаче, Лумин отмъква момиченце на име Мелинда. Тя не иска да се търкаля в мръсотията с отрепка като него. Лумин е идиот, педофил и страхливец. Изведнъж снимката на момиченцето, което е упоил и завързал в хижата ти в Мейн, се появява във всички новини на Източния бряг като жертва на отвличане и той изпада в паника. Изнасилва я и я бие, за да я накара да мълчи, после, когато му се струва, че я е убил, избягва. Посредникът ти нарушава всички правила, обажда ти се в Солт Лейк Сити и ти разказва какво е станало.

— Това са фантазии, Бронски!

— Има телефонни справки, Норт — възрази тя, доволна от въздействието на думите си. — И значи той ти разказва какво е станало в Мейн и заявява, че няма да отиде пак там. Дори се отказва да работи с теб и те предупреждава никога повече да не му се обаждаш. Ти не знаеш какво да направиш. Страхуваш се, че момиченцето може да е мъртво или да умира, затова отиваш в Мейн да се погрижиш за нещата и се озоваваш в хижата с Мелинда Улф.

— Какво! — изрева Кен. Кет бе прекалила с търпението му. Той тръгна към Норт, насочил револвера в главата му. — Искаш да кажеш, че този негодник е убил Мелинда?

— Успокой се, Кен — вдигна ръка тя. — Господин Норт има да ни разказва много неща. Нали така, Бил?

— Нямам представа за какво говориш, Бронски!

Кет се наведе към него.

— Бил си в хижата с Мелинда.

— Глупости! Никога не съм ходил там.

— И тя е била жива, когато си пристигнал, нали, Бил?

— Не съм бил там! По дяволите, какво трябва да направя, за да ми повярваш? Не съм ходил нито в Мейн, нито в Кънектикът. По онова време бях в Солт Лейк Сити. Мога да го докажа.

— Това не е… точно така, шефе — чу се глас зад тях.

Дейн Бейли бе застанал до вратата. Изглеждаше потресен. Бил Норт рязко се обърна към него.

— Що за глупости, Бейли?

Дейн държеше бордовия дневник.

— Тук пише всичко. Преди две години на вчерашния ден ти събуди Джеф и мен в два часа през нощта и ни накара да приготвим самолета за полет до Бостън. Спомням си го много добре, защото синът ми навършваше годинка. Трябваше да пропусна рождения му ден и адски ти се ядосах. Остави ни да чакаме в Бостън два дни и така и не обясни защо беше толкова спешно.

— Имах работа! — отсече Норт.

— Бил си там — намеси се Кет — и ще намерим колата, която си използвал, за да изхвърлиш тялото на Мелинда.