Джон Нанс - Последният заложник

Кен кимна. Устните му бяха побелели.

Кет наведе глава и преплете пръсти.

— Както вече казах, хайде да поговорим какво всъщност се случи, Бил. Не си я отвлякъл, дори не си я изнасилил. Отишъл си да разчистиш сцената и да заличиш доказателствата и връзката си със случая. Но всички са знаели, че момичето е отвлечено, затова някой е трябвало да бъде осъден, инак следата е можела да доведе до теб. Докато си пътувал от Бостън към Мейн, обезумял от страх, си мислел как да запишеш доказателствата в компютъра на Лумин. Това е изисквало снимка на момичето. От друга страна, Лумин я е отвлякъл, изнасилил я е, оставил я е да умре и трябва да поеме удара. Намираш фотоапарат „Полароид“ и пристигаш в хижата. Очакваш да видиш труп. Виждаш осакатено момиченце, завързано за стол. Изглежда мъртво. Нямаш представа какво би направил, ако още е жива, затова предпочиташ да мислиш, че е мъртва. Правиш снимките, които са ти необходими, мяташ я в багажника на колата, отиваш в гората и я хвърляш там.

— Не съм…

— Млъкни! — извика Кет. — Просто стой и слушай, защото дори и ти не знаеш края на историята.

Той се опитваше да я гледа гневно, но ръцете му трепереха.

— Повредил си електрическата ограда. Затова знаем кога и къде е станало това. Влязъл си в гората, занесъл си я навътре в шубраците и си изкопал гроб.

Кет чу сподавеното ридание на Кен, който не знаеше това.

Тя продължи с тих и напрегнат глас:

— Заровил си тялото и си заминал. Изчистил си колата, зарязал си я и си се върнал на самолета си. Това се случи в действителност, нали?

— Върви по дяволите, Бронски! Кой ще повярва на фантазиите ти?

— Добре, Бил. Тогава да извадим още карти на масата. Беше ли мъртва, докато я караше към Кънектикът?

Той изсумтя и поклати глава, но тя видя, че решителността постепенно го напуска.

— Изгаряш от желание да ми кажеш, че е била мъртва, но така и не си проверил. Само си предположил.

— Защо измъчваш нещастния й баща? — попита Норт.

— Не аз, а ти го правиш.

Кет се обърна към Кен, опитвайки се да прецени колко сили са му останали. Той пое дълбоко дъх и й кимна да продължи.

Тя отново погледна Норт.

— Бил, когато е починала, Мелинда е била на неколкостотин метра от мястото, където си я заровил. И знаеш ли защо?

Той я погледна в недоумение.

— Защото е пълзяла дотам. Разбираш ли, погребал си живо малко момиченце.

Кет изчака, докато думите стигнат до съзнанието му. Лицето на Норт помръкна.

— Била е в безсъзнание от наркотика, който й е дал Лумин, но е била жива, когато си я заровил в земята, Бил.

Той изпъшка. Лицето му се сгърчи.

Кет продължи:

— По-късно, дълго след като ти си си тръгнал, Мелинда Улф дошла в съзнание. Била на шейсет сантиметра под земята и устата й била пълна с пръст. Задъхвайки се, тя започнала да рови и да копае с пръсти, докато стигнала до повърхността. За щастие, не си бил хвърлил много пръст. Била е жива, Бил. Погребал си я жива, а тя се измъкнала и пълзяла неколкостотин метра, после умряла от загуба на кръв, изтощение и вследствие на насилието.

Очите на Норт станаха огромни. Устата му се отвори и затвори, без да издаде звук. Очите му се стрелкаха ту към нея, ту към Кен. Накрая той пресекнато каза:

— Потресен съм… да чуя какво е преживяло горкото момиченце. Но вие грешите. Аз… нямам нищо общо с това.

— Отричането ти е достойно за съжаление, Бил. Истината е изписана на лицето ти и имаме доказателства.

Той остана неподвижен.

Кет хвана дясната му ръка, разпери пръстите и проследи очертанията на малкия му пръст. Норт я наблюдаваше с нарастващо безпокойство.

— Чупил ли си пръста си като дете, Бил?

Той се поколеба, после кимна. Беше напълно объркан.

— Да. Зарасна накриво.

— Около кокалчето са останали отличителни очертания. За пръв път ги забелязах в Солт Лейк Сити. Спомняш ли си как обсъждахме по сателитния телефон снимката, която си записал в компютъра на Бостич? Е, Бил, искаш ли да разбереш откъде знам тези неща? И как да убедя без никакво съмнение съдебните заседатели? Увеличих снимката, за да видя ръката, отразена в стъклото на прозореца. В тази ръка имаше нещо характерно и накрая разбрах какво е то. Малкият пръст има своеобразна извивка. Бях я видяла с очите си преди няколко часа, защото това е твоята ръка, Бил.

Изстрелът отляво беше оглушителен и Кет инстинктивно се хвърли вдясно.

Погледна Норт и с изумление установи, че е невредим. В стената на салона имаше дупка — само на няколко сантиметра от главата му.