Джон Нанс - Последният заложник

Тя рязко се обърна към Улф.

— Не, Кен! Това не е начинът! Ще е твърде лесно за него.

Улф дишаше тежко. Насочи дулото към челото на Бил Норт и заповяда:

— Дръпни се, Кет.

— Кен…

— Дръпни се!

Тя се опита да прецени положението. Желанието й да изтръгне самопризнания от Норт отстъпи пред необходимостта да запази живота му. Изведнъж се сети за чантата си, направи две крачки и седна на стола. Очите й бяха приковани в Кен, който не й обръщаше внимание.

Придърпа чантата към себе си и дръпна ципа. Пръстите й се вмъкнаха вътре и с облекчение докоснаха студения метал на пистолета.

— Стани, Норт! — заповяда Кен.

— Защо?

— Стани, шибан убиецо! — изкрещя Улф. — Този кошмар става все по-ужасен. Сега разбирам, че един корпоративен баровец е оставил Мелинда да умре и на всичко отгоре е погребал момиченцето ми живо! Можел си да я спасиш, лайно такова!

— Виж какво, Улф, аз…

Кен вдигна револвера, после бавно го спусна, прицелвайки се в слабините му.

— Ако ми кажеш истината, ще те оставя да живееш и да бъдеш осъден.

— По дяволите, разбери… — започна Норт.

Прозвуча още една гръмотевична експлозия. Норт изкрещя, погледна между краката си и се обърка, като видя, че слабините му са непокътнати.

— Аз съм безпогрешен стрелец, Норт. Това беше последното предупреждение. Със следващия изстрел ще те кастрирам. Ти си убил дъщеря ми! Признай!

Норт вдигна ръце да го спре. Гледаше като обезумял.

— Моля те, Кен, трябва да ми повярваш! Не съм я убил. Нито съм я наранил.

— Лъжеш!

— Не!

— Ти си я изнасилил и убил!

— Не! Не! Не! По дяволите, изслушай ме! Нямах представа, че е жива!

За миг — докато признанието на Норт стигне до съзнанието му — Кен застина втрещен.

— О, боже!

Лицето му се изкриви от болка.

Бил Норт мигновено се възползва от възможността. Хвърли се на килима и протегна ръка към масичката. Кет измъкна пистолета от чантата си и се прицели в главата на Улф.

— Кен! Хвърли оръжието! Веднага! Не стреляй!

Улф я погледна, после погледна Норт, който се гърчеше на пода.

— Още не съм прострелял този негодник, Кет.

— Няма и да го направиш! Хвърли оръжието, Кен! Веднага!

Той поклати глава.

— От няколко часа се опитвам да ти обясня, че моят живот вече свърши, Кет. Наистина не ми пука дали ще ме застреляш, или не. Само се погрижи този убиец да отиде зад решетките, ако не успея да го убия.

— Ти няма да извършиш убийство, Кен!

— Вече извърших криминално престъпление.

— Тогава не влошавай нещата. Пусни оръжието!

— Не, по дяволите!

Кен махна с револвера на Норт, който още беше на пода.

— Ставай, шибан убиецо! Първо ще прострелям топките ти.

— Кен! — изкрещя Кет. — Недей! Ако видя, че натискаш спусъка, ще трябва да те застрелям.

— Не ми пука — тихо каза той.

— Но на Мелинда би й пукало, Кен! Тя би искала да те види жив, за да довършиш разследването. Знаеш какво изпитват дъщерите към любимите си бащи. Мелинда никога не би използвала този револвер. Тя би искала този мръсник да гние в затвора до края на живота си, лишен от всичките си привилегии. Ако го убиеш, ще улесниш нещата за него.

Кен се колебаеше. Явно объркан, той примига и бавно започна да отпуска револвера. Обърна се към Кет. На лицето му бе изписано примирение. И не забеляза внезапното движение на Норт.

Кет мигновено разбра какво става. Времето сякаш спря и сцената пред очите й мина като на забавен каданс. Докато Кен пускаше револвера на пода, Бил Норт бръкна под масичката и се надигна като разгневена кобра. На лицето му бе изписана смъртоносна подигравка. Очите му горяха. Ръката му стискаше пистолет.

— Бил! — стъписана извика Кет.

Норт прикова очи в главата на Кен. Пръстът му беше на спусъка.

Кет инстинктивно насочи пистолета вдясно, към Норт, и викна:

— Недей, Бил!

Той не й обърна внимание. Неумолимо вдигна пистолета и се прицели в Кен, който най-сетне разбра какви са намеренията му и се втрещи. Очите му се стрелкаха тук към падналия револвер, ту към Норт.

— Не, Бил!

Дулото беше насочено към слепоочието на Кен.

— Не мърдай, Бил, ще стрелям! — извика пак Кет.

Но беше очевидно, че Норт няма да промени решението си и движението на пръста му върху спусъка не оставяше съмнение в това. Кет нямаше време за размисъл. Трябваше да разчита единствено на инстинкта си.

Изстрелът разтърси пътническия салон на гълфстрийма. Куршумът от пистолета на Норт прониза дясната страна на гърдите на Кен Улф.

След частица от секундата куршумът на Кет пръсна черепа на Бил Норт.