Джон Нанс - Последният заложник

— Джуди, видя ли съобщението ми за полет 90?

Тя поклати глава и погледна екрана на компютъра си.

— Дуранго? Защо Дуранго, по дяволите? Предполагам, че си им предложил да се върнат тук.

Върни кимна.

— Да. А командирът отговори, че Дуранго е най-близкото подходящо място.

— Глупости!

— Знам, но аз съм само диспечер, пък и Улф вече започна да се спуска.

Джуди тъкмо посягаше към слушалките и микрофона, за да се обади на екипажа, но думите на Гарсия я спряха.

— Кен Улф?

— Да. Защо?

Лицето й беше озадачено.

— Това не е характерно за него. Познавам го. Решенията му обикновено са много консервативни. Винаги гледа да разбере какво е желанието на компанията. — Тя посочи екрана на компютъра. — Там пише, че е предпазно изключване на двигателя. Какво се е случило?

— Налягането на горивото спаднало и температурата се повишила. Състоянието на двигателя се влошава.

— Хората от поддръжката преглеждали ли са напоследък двигателя?

— Доколкото знам, не, но трябва да попиташ някой друг.

— И след като в Дуранго няма база за поддръжка, никой не може да се подпише дали със самолета всичко е наред.

— Вече говорих с поддръжката. Няколко механици ще отлетят в Дуранго…

— По дяволите! — Джуди Смит хвърли молива и погледна Гарсия. — Обади ли се на „Пътнически услуги“?

— Разбира се, Джуди. Не съм новобранец.

— Извинявай. Притесних се. Бях в отлично настроение, а сега трябва да изпратим някого да се оправя със сто и няколко пътници на безбожна цена и всички ще ни намразят. Щеше да е много по-лесно, ако се беше върнал в Колорадо Спрингс, но Кен сигурно има сериозна причина.

— Вероятно — разсеяно каза Върни, сепнат от странното изражение, което изведнъж помрачи лицето на Джуди.

Областно летище Дуранго-Ла Плата, Колорадо — 10:14

Гейтс завърши проверката по изключването на двигателя, погледна командира, който четеше дневника за поддръжката, и попита:

— Ще слезеш ли да говориш с диспечерите?

Кен не откъсна очи от дневника.

— След малко. Но имам една бърза задача за теб.

— Добре.

Улф вдигна глава и го погледна в очите.

— В южния край има малка ремонтна работилница. Познавам механика и му имам доверие. Казва се Гюс Уилсън. Намери го и му кажи да дойде да прегледа двигателя, преди да сме се отказали от този полет.

— Искаш да кажеш, че той може да подпише официално разрешение, макар да не е от нашите механици?

Командирът кимна.

— Може. Ако уредите ни дават грешни показания.

— Но нали каза, че уредите показват…

— Дейвид, просто го доведи. Тогава ще обсъдим подробностите.

Помощник-пилотът се поколеба, сетне разкопча предпазния колан.

— В южния край ли каза?

— Да. Гюс Уилсън. Едър мъж. Кажи му да побърза. Вероятно греша, но искам да опитам преди компанията да е докарала тук друг самолет за пътниците.

Дейвид стана, отвори вратата и излезе. Размина се с Анет Бакстър, която се бе запътила към пилотската кабина. Тя се обърна и го погледна. Личеше, че е притеснен.

„Странно“ — помисли Анет. Може би само реагираше на моментното напрежение. В края на краищата самолетът беше пълен с разгневени пътници.

Тя влезе при Кен и попита:

— Какъв е планът? Пътниците седят на местата си, както им нареди.

— Дай им храна и напитки. — Гласът му беше настоятелен, спокоен и лишен от чувства. — Погрижи се да бъдат доволни, докато помощник-пилотът доведе механиците от поддръжката. Има вероятност да е фалшива тревога и да продължим.

Анет вирна глава.

— Наистина ли? А изключването на двигателя?

— Показанията на уредите може да са неверни.

Тя се усмихна.

— Ако решиш да продължим, ще обясниш това на нервните ни пътници, нали?

— Много ли са нервни? Ей сега ще им кажа нещо.

Анет кимна. Кен бавно вдигна микрофона към устата си, внимателно обмисляйки думите си, после натисна бутона.

— Драги пътници, отново говори командирът на самолета. Чакаме механиците да проверят какъв проблем имаме. Ако на борда има други пилоти, които биха желали да хвърлят един бърз поглед на уредите, моля да заповядат. Ако някой откликне на молбата ми, моля натиснете бутона и повикайте някоя от стюардесите. Тя ще ви придружи до пилотската кабина.

Анет го гледаше изненадана.

Не бе характерно за Кен да не я предупреди.

Тя нервно огледа пътническия салон. Кевин вече водеше един млад мъж, който се бе отзовал на поканата на командира. В същия миг Рудолф Бостич привлече вниманието й.