Джон Нанс - Последният заложник

— Да, но много слабо. Чува се на няколко секунди. Ето! Сега усети ли?

Дейвид се притесни.

— Не… Всъщност…

— Нещо като стържене или триене.

— Да. Сега го усетих — отговори Гейтс.

Улф се наведе над централното контролно табло, за да види показанията за двигателите, после вдигна глава.

— Отиди отзад и без паника погледни двигателите през прозорците. Огледай и предната част, и опашката и провери дали има нещо необичайно.

Дейвид кимна и бързо излезе. Кен извади наръчника със списъка на авариите, отвори го на „Предпазно изключване на двигателя“ и прочете указанията. Протегна ръка и затвори клапана на десния двигател. Сетне посегна към командното табло и с едно-единствено движение дръпна лоста до положение „Изключено“. След трийсет секунди помощник-пилотът се върна.

— Какво стана?

Лицето на Кен беше разтревожено.

— Веднага щом излезе, температурата започна да се покачва над нормалната граница. Няма силни вибрации, но налягането на горивото спада. Наложи се да изключа двигателя.

Дейвид седна на мястото си и бързо си сложи слушалките. Никога не му се беше налагало да изключва двигател.

— Да обявя ли аварийна ситуация?

— Не, ти управлявай — каза Улф. — Това е твой полет. Аз ще се заема с радиовръзката и ще обявя аварийна ситуация.

— Връщаме се в Колорадо Спрингс, нали?

Кен поклати глава.

— Вече сме близо до Дуранго, ще кацнем там.

Гейтс го погледна с недоумение.

— В Дуранго имаме ли база за поддръжка?

— Ние не. Но има други, не наши.

— Тогава програмирай компютъра по посока Дуранго. И поискай разрешение за кацане.

— И да обявя аварийна ситуация?

— Да. После съобщи на пътниците и се свържи с компанията.

Кен кимна и натисна бутона на предавателя.

В задната част на пътническия салон Кевин Ларимър гледаше какво прави помощник-пилотът. Видя го да се навежда над пътниците, за да погледне дясното крило, и усети моментното отклонение на самолета. После помощникът се обърна и бързо се върна в кабината.

Боингът отново се отклони. Кевин погледна колежката си Бев Уишарт и вдигна вежди в недоумение. Тежката количка с напитките, които зареждаха, се откачи и бавно тръгна към вратата. Бев я хвана и тихо изруга. Натисна крачната спирачка, погледна Кевин, намръщи се и подхвърли:

— Въздушна яма или демонстрираме нова техника?

Кевин се усмихна и посочи към пилотската кабина.

— Сигурно го клатушкат нарочно.

Бев отметна коси и се засмя. Беше хубава, приятно закръглена блондинка, омъжена за пилот от „Американ Еърлайнс“ и следователно — недостижима, макар че Кевин тайно копнееше за нея през цялото им многогодишно приятелство. Най-красивото в нея бяха огромните очи, които изглеждаха постоянно учудени. Той осъзна, че в момента те са вторачени в него, и се стресна.

— Какво става, Кевин?

— Ей сега ще проверя.

Той посегна към вътрешния телефон и в същия миг от радиоуредбата се разнесе гласът на Кен Улф:

— Драги пътници, тук е пилотската кабина. Може би преди минута сте усетили леко наклоняване встрани.

Гласът беше плътен, спокоен и вдъхващ доверие.

— Временно изключихме десния двигател заради показанията на уредите, които може и да не са точни. Когато не сме сигурни, предпочитаме да действаме предпазливо и аз правя точно това. Няма за какво да се притеснявате, но за всеки случай ще кацнем в Дуранго, Колорадо, и ще видим какъв е проблемът. Ще продължим да ви информираме, но през това време искам да останете на местата си. Този самолет може безпрепятствено да кацне и да излети и с един двигател, но едва ли бихте желали да летим, без да проверим дали няма нещо нередно.

Краят на съобщението беше придружен от повикванията на пет-шест пътника.

Диспечерски център на авиолинии „Еърбридж“, Международно летище, Колорадо Спрингс — 9:57

Диспечерът за полет 90 на „Еърбридж“ свърши разговора си с управителя на летището в Дуранго и се зачуди какво ли точно го безпокои. Вярно, при аварийни ситуации командирите можеха да решат да се отклонят там, където смятат за подходящо. Но Дуранго беше странен избор.

Боингът не беше изминал половината разстояние от Колорадо Спрингс до Дуранго, така че защо не върнеха пътниците в Колорадо Спрингс, където бързо щяха да ги прехвърлят на друг самолет? Отклонението в Дуранго щеше да струва скъпо.

Върни Гарсия стана, изключи слушалките, погледна Джуди Смит, ръководител „Полети“, и бързо се приближи до нея, като се питаше дали вече е прочела електронната поща — все пак наблюдаваше шейсет други полета.