Джон Нанс: Последният заложник

Но днес Кен отговори веднага.

— Добре, Денвър, завой надясно и височина три-три-нула за „Еърбридж“ 90.

Дейвид включи автопилота и провери показанията на уредите. Вече се движеха с почти 480 километра в час по познатия маршрут — Дуранго, Колорадо, Фор Корнърс и Финикс.

Гейтс погледна командира и се зачуди какво му е. Знаеше само, че е от Кънектикът. Нищо друго.

Улф го гледаше със спокойна усмивка.

— Чудиш се защо тази сутрин резервоарът е пълен, а?

— Сигурно защото във Финикс горивото е по-скъпо, отколкото в Колорадо Спрингс.

Кен кимна и отново се вторачи в уредите.

— Да. Но е лудост да имаме гориво за повече от четири часа, нали? — Улф пак погледна помощника си и попита: — Летял ли си скоро с този самолет?

Гейтс поклати глава.

— Не.

— Значи не знаеш, че от втория двигател изтича гориво.

Дейвид се стъписа. В бордовия дневник не пишеше нищо за втория двигател, но за пилотите на „Еърбридж“ не беше необичайно да си предават устни съобщения за състоянието на самолетите. Не беше редно, но в малките авиокомпании го правеха.

— Не съм чул такова нещо. И в дневника не пише нищо. Съжалявам, ако съм пропуснал нещо.

Кен вдигна глава към таблото, натисна копчето „Затегнете коланите“, после отново погледна Дейвид.

— Нищо не си пропуснал. Още никой не го е записал в дневника, но всички се съмняваме. Или изтича гориво, или става нещо друго. Миналата седмица започна да издава странни звуци по време на полета и сериозно се замислих дали да не го изключа.

Младият мъж се замисли.

— Уредите не показват ли какво не е наред?

Кен поклати глава и сви рамене.

— Не. Но трябва да ги наблюдаваме внимателно.

Анет погледна малкото табло с разноцветни светлини и възмутено поклати глава. Само преди секунди се бяха издигнали на необходимата височина, а някой от пътниците вече я викаше.

Беше мъжът на място 6-В.

Анет разкопча предпазния си колан, влезе в пътническия салон и отиде до него.

— Да, господине?

Мъжът каза със силен, гръмък глас:

— Сега мога ли да получа кралското ви благоволение да стана и да взема компютъра си, за да свърша някоя работа? Искам също водка с тоник, ако това няма да ви затрудни.

Тя се вторачи за миг в килима, после се прокашля и отговори:

— След няколко минути, когато другите стюардеси започнат да обслужват пътниците, ще имате възможност да си поръчате питие, господине. В момента надписът „Затегнете коланите“ още свети, така че трябва да ви помоля да останете на мястото си. Но ще ви дам компютъра, ако отговорите на един въпрос.

— Какъв?

В очите му блесна внезапно подозрение.

— За пръв път ли пътувате със самолет?

Околните пътници едва сдържаха усмивките си, а един се изсмя на глас.

Мъжът се облегна назад. На лицето му се изписа заучено възмущение и той погледна големия си златен „Ролекс“.

— Що за идиотски въпрос? Аз съм собственик на туристическа компания. Непрекъснато пътувам със самолет.

— Щом сте в туристическия бизнес и редовно летите със самолет, би трябвало да знаете някои основни процедури плюс правилата, за които ми се сърдите, че прилагам.

Мъжът се наведе напред. Квадратното му лице почервеня.

— Как се осмелявате да ме поучавате? — гневно извика той.

Тя се усмихна.

— А вие как се осмелявате да летите с намаление и да ми се карате, че не съм ви настанила в първа класа?

— Това вече е прекалено! Щом пристигнем във Финикс, с теб е свършено, драга.

— Защо ще чакате дотогава? В облегалката за ръце има телефон. Обадете се. А през това време, ако разкопчеете предпазния колан, преди да угасне светлината, първият помощник-пилот ще дойде с пластмасови белезници и във Финикс ще ви предадем на ФБР. Ясно ли е?

И без да обръща внимание на обидните му думи, тя се върна в първа класа, дръпна завесите след себе си и се усмихна. Нямаше смисъл да безпокои Кен Улф с поредния изблик на лошо настроение на този тип. И без това след малко повече от час досадникът щеше да слезе от самолета, а Анет щеше де напише доклад, за да се оправдае, когато в управлението на „Еърбридж“ пристигнеше неизбежното писмо със съдържание: „Уволнете тази кучка, инак ще си имате неприятности“.

— Усещаш ли? — попита угрижено Улф.

— Кое?

— Вибрациите? Леки са, но постоянни.

Дейвид наклони глава и затвори очи за няколко секунди, опитвайки се да долови нещо нередно. После ги отвори.

— Не усещам нищо необичайно, но… нещо като стържене ли?

Кен кимна.