Джон Нанс: Терористи

Джейк бе вдигнал вежди.

— Впечатлен съм, Кет. Внимавала си.

Тя пое бялата блуза и я заразглежда. Дрехата бе спартанска и безинтересна, но в тон със сериозността на темата за самолетния тероризъм.

— Пропуснах ли нещо? — попита младата жена.

— Почти нищо. Освен че сме сигурни, че Куба има малка подводница, а ние имаме някои доказателства, че биха могли да са отмъкнали черната кутия и да са я подменили, за да скрият това, което наистина се е случило. А ти знаеш, че Бюрото и Националната комисия по безопасност на транспорта работят заедно по случая, което означава, че ни се оказва повече внимание от обикновено от страна на медиите.

— Не се притеснявай. Няма да говоря с медиите.

— Може да нямаш избор. Голяма конференция по въпросите на въздушния тероризъм, в която ти си заключителен говорител, е магнит за журналисти, любители на цитати. Не казвам да не говориш с тях. Казвам обаче да не разсъждаваш пред тях. После ще излязат пред обществото с всяка възможна теория за заговор, свързваща го един бог знае с кого. Току-виж и с потъването на Титаник.

— Такова е естеството на терористите заговорници — отвърна Кет, изучавайки изключителната умора в очите на Джейк — той бе само на четиридесет и шест, а изглеждаше поне с десет години по-възрастен.

— Така е — съгласи се той. — Виж, Кет, президентът и хората му оказват страшен натиск върху Националната комисия по безопасност на транспорта и върху нас, за да намерим концепция, която да не включва Куба, заговор, извънземни или терористи. Бюрото, разбира се, няма да се подаде на този натиск, нито Националната комисия по безопасност на транспорта, но трябва да ти кажа, че положението започва да става мъчително. Каквото и да правиш, само не раздухвай огъня, като даваш мнение за една или друга посока.

— Значи ако ме попитат дали това е бил акт на тероризъм?…

— Кажи, че имаме недостатъчна информация, за да правим конкретни изявления. Сериозна техническа повреда е точно толкова възможна причина, колкото и всичко друго. Казаха ми, че любимата фраза на Националната комисия по безопасност на транспорта е, че е твърде рано да изключваме или допускаме каквото и да е.

— Разбрах.

— Говоря сериозно. Бъди наистина внимателна. Една грешка с медиите и името ти е в центъра на вниманието. Отново.

— И… казваш, че това е лошо?

— Кет!

Тя потисна смеха си.

— Шегувам се, шефе. Ами ако е Куба?

— Тогава, след като неизбежното нахлуване завърши, можеш да си подадеш документите за официално аташе на Бюрото в Хавана. Почти ще съжалявам Фидел, ако той се окаже отговорен за това!

— Какви са вероятностите да е акт на тероризъм, Джейк? Наистина, не официално.

Зловещата тишина, настъпила на другия край, най-после бе прекъсната от въздишка.

— Ако това е акт на тероризъм, не техническа повреда и не нещо, което кубинците са извършили, тогава сме в голяма беда. Няма да имаме представа как са го направили. Може да се окаже ракета, макар че това е една от последните възможности. Затова се съмнявам… — Чу се звън на телефон. — Кет, би ли изчакала?

— Разбира се — отвърна тя и погледна часовника си. Мислите й бяха съсредоточени върху загадката с катастрофата на MD-11 и отчайващата липса на доказателства. Очите й отново се върнаха на канапето. Харесва ми, каза си, да изглеждам женствено. Ако момчетата имат проблем с това, така да бъде! Грабна блузата от канапето и започна да се облича. Мисълта за комплиментите и погледите, които получаваше, когато я носеше, я накара да се усмихне. Тя я закопча и взе графитеносивата пола от закачалката. Облече я и я нагласи така, че подгъвът да свърши точно над коленете й. Запита се колко още ще се бави Джейк. Едно-две пръсвания с лака за коса, бърз преглед на речта й и е готова.

Гласът на Джейк се върна:

— Там ли си, Кет?

Тя тръгна към компютъра, докато закопчаваше полата си.

— Тук съм, Джейк.

— Трябва да свършвам. Успех.

Тя се протегна и свали блузата от малката камера. Специален агент Бронски се усмихна широко.

— Благодаря за подкрепата, сър. Ще ви докладвам отново утре.

— Може ли висшестоящ офицер да каже на подчинената си, че видът й е в тон с най-високите традиции на Бюрото?

Тя се усмихна отново и леко наклони глава.

— Със сигурност може.

— Тогава ти го казвам.

Кет отдаде чест.

— Тъй вярно, сър.

Сините й очи искряха от комплимента. Джейк бе женен и предан съпруг, но и много галантен мъж.

— Исках да кажа…

— Знам какво искаше да кажеш, Джейк — и го оценявам високо.