Джон Нанс: Проектът „Медуза“

Но сега тя не му се виждаше толкова мрачна. Сякаш изведнъж бе осъзнал защо баща му бе обичал толкова много старата къща и града.

Позната вълна на тъга го заля, когато си помисли за баща си и за масивния, внезапен инфаркт, който бе убил преди две години ветерана — корпоративен ръководител. Скот тогава бе в морето, летеше на изтребител Ф-14 и му оставаха още две седмици преди да се уволни от флота и да се прибере в Колорадо. Трябваше да отложат погребението с почти цяла седмица, за да може да се завърне от Средиземно море.

За него обаче всичко това като че се бе случило миналата седмица. Болката на единственото дете, изгубило майка си при автомобилна катастрофа преди десет години, когато още живееха в Уичита, Канзас, бе опустошителна, ала смъртта на баща му бе още по-болезнена. Изведнъж се бе оказал съвсем сам на този свят.

Погледна портрета на баща си над камината. Макей старши бе спестил стотици хиляди долари с надеждата да основе със своя син фирма и да навлязат в бизнеса, след като Скот се уволни от флота. Беше много забавно да поддържа вихрушката от кореспонденция с баща си, да обмисля внимателно хиляди идеи за всякакъв вид предприемачество, като винаги прикриваше истинското си желание да стане пилот от гражданската авиация, вместо да се превръща в създател на бизнес империя.

Скот излезе от кабинета на втория етаж и като вземаше стъпалата по две, се спусна до входната врата, спря за секунда, за да подложи лицето си на нежния полъх на хладния въздух, който разроши сламенорусата му коса. До ноздрите му долетя приятният аромат от старата пондероза в предния двор; той се съревноваваше с аромата на подправените с чесън италиански блюда на ресторанта през една пряка от къщата.

Пропускаше нещо и сега се опитваше да си спомни какво го задържа в размисъл пред вратата. Нужно бе да приключи забавените данъчни декларации за Министерството на транспорта и може би трябваше да затвори вратата и да се върне към работата си. Предишната седмица бе твърде потиснат, за да свърши каквото и да е.

По тротоара премина малко момиченце, което подскачаше весело, следвано от ярък сребрист балон с изписани върху него пожелания за честит рожден ден. Това го накара да се замисли за своя рожден ден, който бързо приближаваше — щеше да бъде тридесет и първият.

И какво — помисли си той — съм постигнал?

Не искаше да си признае, че бе основал „Скот еър“, защото бумът в търсенето на пилоти за пътнически самолети бе отминал тъкмо когато напусна флота.

Можеше, разбира се, да изчака. Можеше да издържи, като лети за малки свързващи или регионални линии, докато компаниите като „Юнайтед“ и „Американ“ започнат отново да наемат пилоти.

Но вместо това той инвестира по-голямата част от състоянието на баща си, за да основе малка компания за товарни превози, без да има сключен и един договор — ход, който сега, под ослепителната светлина на погледа му назад, към миналото, в никой случай не изглеждаше мъдър. Особено след като от него зависеха и двама лоялни служители.

О, господи, и Джери, и Док чакат на телефона!

Скот се втурна в къщата и грабна слушалката от телефона в антрето, за да позвъни на втория си пилот и бордовия инженер и да им съобщи добрата новина. Натисна бутона за автоматично избиране на запаметения номер на Док Хазърд в Колорадо Спрингс, след това включи втората линия и набра номера на Джери Крисчън в Далас. Още един бутон и двете линии бяха свързани, а след секунда чу и двата гласа.

— Имаме договор, момчета. Ще успеем!

— Чудесно! — възкликна Док.

Скот чу шума от прелитащ реактивен лайнер над апартамента на бившия пилот на „Пан Ам“ южно от летището на Колорадо Спрингс, който почти удави класическата музика, която звучеше като фон: концерт за цигулка — може би бе един от записите на Док с местния симфоничен оркестър. Док бе цигулар от висока класа. Музиката отдавна бе негова дълбока страст, но никога не стана негова истинска професия.

— Слава богу, Скот! — рече Джери от Далас с очевидно облекчение. — Кога започваме изпълнението на този нов договор?

— В четвъртък — съобщи им Скот. — В четвъртък отлитаме празни за Маями. В петък сутринта летим с първия товар. Това е някаква научна пратка с висок приоритет, пристигнала в Маями от юг… някъде от Южна Америка.

— Това е страшно подробно — бодна го Док, като продължаваше тихичко да се смее, успокоен, че след цяла година усилен труд шефът му, с трийсет години по-млад от самия него, щеше да получи възможността да изплува.