Джон Нанс - Насрещен вятър

— Я виж ти, Джон. Изглеждаш удивително близо за човек, който би трябвало да е в самолет на две хиляди километра оттук.

— Колко умно, Стюарт! Ако си сметнал, че ме няма, грешката е изцяло твоя.

— О, разбира се. Е, след като вече знам със сигурност, че си тук, просто ще започнем целия цирк отначало.

— Не, няма. Сега се пръждосваш оттук и заминаваш за Лондон с онзи твой самолет. Ще се срещнем там, за да изясним пред британския съд положението с тази нелепа заповед.

За момент Камбъл се стъписа, но веднага си възвърна хладнокръвието.

— Разбирам. В такъв случай…

— Ти все още си британски гражданин, нали, Стюарт?

— Естествено.

— Шотландец по рождение и верен, покорен слуга на кралицата.

— Пак ли ще се обиждаме, Джон?

— С мръсна работа си се захванал, Стюарт. Ще подкопаеш именно договора, който уж се опитваш да наложиш.

Стюарт Камбъл огледа пепелявите лица на старците наоколо и реши да отговори по-тихо.

— Е, господин президент, ще видим. Не приемам лондонското ви предложение. Отново ще събера италианските власти и ще ви принудим да се предадете тук. После ще ви екстрадираме от Италия в Перу и колкото по-скоро приемете този факт, толкова по-добре ще е за всички… включително и за президентската институция.

— Само през трупа ми — изръмжа генерал Глюк и другите ветерани замърмориха одобрително.

— Мистър Камбъл — намеси се Суонсън, — посещението приключи. Ще ви придружа, докато напуснете тази зона.

Той хвана Камбъл за лакътя, но юристът раздразнено дръпна ръка, завъртя се към Джон Харис и няколко секунди го гледа право в очите. Накрая все пак се овладя и реши да не казва нищо. Обърна се, решително изпъна широките си рамене и бързо слезе надолу по стълбата. Суонсън изтича след него.

Силно развълнуван, Камбъл отново се качи в самолета и почти без да обръща внимание на пилотите, седна в едно от креслата, прелисти черния си бележник и дръпна слушалката на сателитния телефон. Набра дълъг номер и зачака, потропвайки с пръсти по сгъваемата масичка.

— Джузепе? Обажда се Стюарт Камбъл. Моля те, слушай внимателно, стари приятелю. Оказва се, че Харис все още е в „Сигонела“, и имам едно предложение.

Летище Ларами, Уайоминг

Понеделник, 12:45 ч местно време

Дейвид Кармайкъл прегледа разрешението за излитане, което бе попълнил, и натисна бутона на предавателя върху малкото контролно табло на чесната.

— Разбрано… Въздушен контрол разрешава излитане на чесна две две пет за летище Денвър. След излитане наберете височина три хиляди и шестстотин метра, поддържайте връзка на честота едно две пет точка девет.

— Какво е това? — попита Джей, който чуваше думите на Кармайкъл в слушалките през рева на двигателя, докато изчакваха в края на пистата.

Дейвид му направи знак да изчака и продължи разговора си с ръководителя полети. После смени честотата и се обърна към Джей.

— Дадоха ни разрешение за полет по прибори до Денвър — обясни той.

— От контролната кула ли?

— Не. Тук няма контролна кула. Разговарях с центъра за въздушен контрол в Денвър. Излитаме самостоятелно, след това ще се свържем с тях.

Джей за пети път провери дали коланът му е добре затегнат и с усилие насочи ума си към по-практичния въпрос как да хване презокеанския полет в Денвър. Ако пътят дотам отнемеше цял час, както бе казал Дейвид, значи щеше да разполага с по-малко от деветдесет минути, за да стигне от частния терминал до огромния пътнически терминал, да си купи билет, да преодолее тайнствените прегради, които авиолиниите издигаха пред своите клиенти, и да се качи в самолета.

— Въздушен контрол на район Ларами, чесна две две пет излиза на писта едно две за излитане на юг.

Звукът на двигателя, набиращ максимални обороти, върна Джей към реалността. Малката чесна потегли напред и се стрелна по пистата, подскачайки леко върху крехкия си колесник, докато Дейвид дръпна щурвала и машината се издигна в небето. Бетонът пропадна надолу с ужасяваща внезапност.

Дейвид направи вираж на югоизток, изравни крилете и машината плавно започна да се изкачва в облачното небе. Светът зад стъклата посивя. Джей видя с растяща тревога как под тях се стопяват пасища, ниви и един товарен влак, пъплещ на запад. Вкопчил ръце в ръба на седалката, той гледаше как пилотът насочва вниманието си към светещите циферблати по таблото и коригира командите и дросела в съответствие с неясната и тайнствена информация, която му даваха приборите.