Джон Нанс - Насрещен вятър

Дейвид усети как сърцето му подскочи до гърлото. Той извърна глава назад. Нямаше автопилот и трябваше непрекъснато да контролира машината, но кафявата кожена подвързия с необходимите листове — включително инструменталните карти — лежеше на задната седалка, където я бе оставил. Той се пресегна и я дръпна в скута си тъкмо навреме, за да открие, че е оставил чесната рязко да завие надясно.

Коригира курса и стисна здраво щурвала с лява ръка, докато прелистваше папката с дясната, за да открие процедурите за кацане по прибори на международно летище Денвър.

— Може ли да ти помогна? — попита Джей.

— Не, всичко е наред — излъга Дейвид.

Нов неочакван порив леко наклони самолета и стомахът му се сви. Представи си как се чувства професор Райнхарт.

Знаеше, че отпред има възвишения. Минималната безопасна височина беше три хиляди и четиристотин метра, а самолетът едва бе надхвърлил три хиляди и сто и продължаваше да се издига съвсем бавно. Двигателят работеше на пределна мощ, а кумуло-гранитът отпред — както пилотите понякога наричаха планините — достигаше три хиляди метра височина.

Той отново опита да се свърже с Денвър, но не чу нищо, освен атмосферни смущения.

— Нищо не разбирам. Долу действаше съвсем нормално — каза раздразнено той и веднага съжали, че е изразил тревогата си.

— Ние… проблем ли имаме? — попита Джей Райнхарт с изтънял глас.

— Не… нищо особено. Просто… би било по-добре, ако можехме да се свържем с Денвър.

Внезапно в двата чифта слушалки прозвуча тих електронен сигнал. Предупредителният звук бе напълно непознат и Дейвид започна да оглежда таблото, търсейки източника на тревогата.

Това е… КАКВО е това всъщност? Предупреждение за блокиране на двигателя ли? Не, той работи нормално. Какво става, по дяволите?

С крайчеца на окото си забеляза движение отдясно. Озърна се и видя, че пътникът е извадил малък клетъчен телефон и му посочва апарата, преди да го вдигне към ухото си.

Дейвид отново насочи очи към таблото и сърцето му се сви. Изкуственият хоризонт бе преминал от хоризонтална в почти вертикална позиция.

Господи! Той завъртя щурвала наляво и тутакси осъзна, че е постъпил неправилно. Бяха завили почти деветдесет градуса наляво и носът рязко клюмна надолу, а височината почна стремително да намалява, докато той натискаше щурвала надясно, за да изравни самолета.

Три хиляди метра! Нагоре! По дяволите, по дяволите, по дяволите! Овладей се!

Заради кратката загуба на ориентация височината бе спаднала със сто и петдесет метра, но професор Райнхарт, увлечен в разговор по телефона, явно не забеляза това.

Слава богу , помисли си Дейвид. Професорът и без това беше изнервен до крайност.

Божичко! Недей да го правиш отново , заповяда си Дейвид. Дръж непрекъснато под око индикатора за отклонението. Не забравяй, че точно това уби Джон Кенеди младши!

Дейвид погледна един от приборите, за да види колко път са изминали от Ларами. Бяха на около трийсет и пет километра от летището и наближаваха планинския хребет, пресичан от магистрала 287. Той отново провери висотомера. Три хиляди и сто метра и се изкачваха съвсем бавно. Сърцето му подскачаше, но Дейвид се престори на спокоен и огледа таблото, макар че се питаше дали да не завие обратно.

Не, не мога да се върна вече. Имам разрешение за полет до Денвър. Ако не успея да се свържа с кулата, няма начин да получа потвърждение за кацане в Ларами. По-добре да продължа. Освен това на международното летище в Денвър оборудването е далеч по-съвършено, отколкото в Ларами.

За Джей Райнхарт бе истинска мъка да откъсне ръка от ръба на седалката, за да сграбчи клетъчния телефон, но щом чу гласа на Шери, цялото му внимание се насочи към нейните думи.

— Да, Шери. Аз… в момента летя… към Денвър. Не е много приятно. Какво става при вас?

Тя набързо му съобщи за съгласието на компанията да наемат самолета, за посещението на Камбъл и подозренията, че адвокатът само се е оттеглил за нова атака.

— Не трябва ли да напуснем още сега? — попита тя. — Капитанът казва, че можем да излетим всеки момент.

— Не още, Шери. Не знам къде да ви изпратя.

— Нали говорихме за Англия?

— Да, говорихме и вероятно така е най-правилно, но първо трябва да проверя доста неща, а не мога да го сторя в това самолетче. Има ли някаква причина да смятате, че италианците са размислили и ще се опитат да нахлуят в базата?

В слушалката запращяха смущения и гласът на Шери заглъхна.