Джон Нанс - Насрещен вятър

Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия

Капитан Суонсън бе откарал Камбъл до терминала по заобиколен път през втора зона. Най-сетне той спря колата пред пътническата зала и посочи вратата.

— Ще минем оттук. От съображения за сигурност предпочитам да не минавам по пистите.

Камбъл мълчаливо извлече едрата си фигура от колата и последва командира на базата през тълпата от любопитни и разтревожени пътници към отсрещната врата. Неволно потърси с очи из навалицата познатия силует на бившия президент, но веднага си каза, че Харис едва ли би се опитал да се измъкне по този начин. Чу как отвън се приближават автобуси и спират зад щабната кола. Същевременно от високоговорителите прозвуча покана към пътниците да се приготвят за качване в самолета.

— С чартърния самолет ли ще отпътуват? — попита Камбъл, като си припомни краткия разговор, който Суонсън бе провел по радиостанцията, докато наближаваха терминала. От „Юро Еър“ бяха наели същия боинг 727, който той бе освободил само преди половин час.

Още по-добре , помисли си Камбъл. Ако Харис е тук, тъкмо пътниците няма да се пречкат.

Суонсън размени няколко думи с един от часовите, който отвори вратата към пистата и ги пусна да минат.

Боингът беше на около трийсет метра от терминала, все още обърнат на запад. Камбъл последва Суонсън покрай носа на самолета и се изкачи по подвижната стълба. Предната врата беше притворена и командирът на базата поговори с някого вътре. На горната площадка излязоха неколцина възрастни мъже. Единият крачеше с усилие под тежестта на годините и вкопчваше пръсти в парапета на стълбата.

— Какво искате, капитане? — попита първият мъж.

— Налага се да въведа този мъж, за да провери самолета — каза безразлично Суонсън, без да коментира появата на групата.

— И кой е той? — попита същият човек, сочейки с пръст юриста.

— Извинете — прекъсна го решително Камбъл, — но вие кой сте?

— Бригаден генерал Едуин Глюк от запаса на американската армия. Питам отново, кой сте вие?

Стюарт Камбъл се поколеба, обмисляйки ситуацията, но така и не успя да разбере какво става. Протегна ръка, но старият генерал отказа да я стисне.

Камбъл все пак се представи.

— Ние наехме този самолет, мистър Камбъл — заяви генерал Глюк. — Туристическата ни обиколка беше прекъсната и бихме искали да я продължим.

— Вие… сте наели…

— Да, сър. Обадихме се на „Юро Еър“ и наехме този самолет, тъй като в момента никой друг не го ползва. Останалите пътници заминават за Рим с друг самолет. Този е наш.

— Разбирам. Е, само бих искал да хвърля поглед в салона.

— Защо?

Камбъл се усмихна и сведе поглед към обувките си. Картината започваше да се прояснява.

— Защо ли? Е, сър, ако наистина сте генерал от запаса, много добре знаете защо. Искам да се уверя, че Джон Харис, бивш президент на Съединените щати, не е на борда.

— На какво основание, мистър Камбъл? — попита генерал Глюк. — Признавам, че не съм адвокат…

— Аз обаче съм — заяви с удивително твърд глас един крехък старец до него.

— А освен това вероятно сте и генерал — усмихна се подигравателно Камбъл.

— Не, сър. Аз съм полковник в оставка от военновъздушните сили и военен юрист, тъй че ако не предявите някакви фантастични правни претенции, за каквито не съм чувал през живота си, нямате ни най-малко основание да се качите на борда.

Камбъл вложи в смеха си цялото презрение, на което беше способен.

— Много добре, господа. Старческата армия тръгва на бой, а? Всички сте заблудени наивници и оставяте бившия президент да се крие зад гърбовете ви, затова просто ще доведа властите със законна заповед за арест и тогава все пак ще го арестуваме, дори ако се наложи да прегазим всички по пътя си.

— Не, няма да го сторите, Камбъл — отсече командир Суонсън.

— Моля?

— Положението не се е променило. Тази зона е недостъпна за италианските власти и независимо дали на борда има някого, или не, в този самолет никой няма да бъде арестуван без мое разрешение.

— О, стига глупости, капитане! — възкликна Камбъл, раздразнен от разочарование и умора.

— Махайте се от нашия самолет — нареди генерал Глюк.

Стюарт Камбъл понечи да тръгне надолу, но внезапно пак се завъртя към Глюк.

— Много добре, генерале. Засега вашата пенсионерска армия свърши работа, но…

— Стига обиди, Стюарт! — долетя решителен глас иззад групата ветерани. Джон Харис излезе на площадката и внимателно си проправи път, за да застане пред Камбъл. — Това са храбри и достойни мъже, опитващи се да защитят не човека, а президентската институция. Не смей да злословиш или да им се подиграваш.