Джон Нанс - Насрещен вятър

— Професоре, много е важно, нали? Нямате време да стигнете с кола, нито да хванете местен полет.

Джей поклати глава. В гласа на Кармайкъл звучеше предупреждение, но той се помъчи да не му обръща внимание, защото се боеше, че може да промени решението си. Представата как Стюарт Камбъл дебне Джон Харис надделяваше над страха му от полети. Вероятно Дейвид Кармайкъл просто реагираше на пепелявия цвят на лицето му. Един пилот не би летял, ако има сериозна опасност.

Дейвид Кармайкъл въздъхна, озърна се към самолета и отново погледна пътника си.

— Професоре, най-добре отскочете първо до тоалетната.

Джей го изгледа подозрително и се опита да формулира ясен въпрос, а из главата му прелитаха най-невероятни картини.

— Защо? — попита задавено той.

— Защото няма тоалетна на борда — обясни предпазливо Кармайкъл.

— О.

— Самолетът е твърде малък.

— Естествено — чу Джей собствения си глас. — Аз… ще се върна след малко.

— Натам, сър — подсказа Кармайкъл и посочи към мъжката тоалетна.

На борда на „Юро Еър“ 42

Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия

Обаждането по сателитния телефон дойде внезапно и за секунда Крейг не знаеше как да реагира.

— Какво беше това? — попита Аластър, когато той остави слушалката.

— От тукашната охрана ми съобщиха, че командир Суонсън идва насам заедно с онзи Камбъл.

— Идват на нашия самолет!

— Да… с такова впечатление останах.

— Божичко! — възкликна Аластър. — Отивам да им съобщя.

Той пъргаво се измъкна от креслото и отвори вратата тъкмо в момента, когато Мат Уорд въвеждаше в самолета генерал Глюк.

— Агент Уорд, имаме проблем — каза Аластър и с въпросителен поглед кимна към възрастния непознат.

Уорд също се озърна към генерала, после отново погледна Аластър Чадуик, набързо представи офицера от запаса и обясни, че той иска да помогне. Накрая запита:

— Какъв е проблемът?

Аластър му обясни за обаждането и видя как очите на Уорд се разшириха. Агентът се завъртя и нахълта в салона на първа класа, оставяйки генерала на входа. След няколко секунди се върна.

— Добре, трябва да предположим, че Суонсън е бил принуден да доведе Камбъл тук, за да проверят дали президентът е на борда.

— Ако е тъй — каза Аластър, — Камбъл ще иска да огледа целия самолет и тоалетните.

— Има ли къде да се скрие човек на борда? — попита Уорд, предчувствайки отговора.

— Да. Всъщност, не. Не точно на борда, но… ако успеем да го направим, без някой да забележи, и ако президентът се свие на топка, можем да го вкараме в секцията за електроника зад предното колело.

— Колко е мястото?

Крейг бе излязъл от кабината и слушаше напрегнатия им разговор.

— Ще му е тясно, но може да издържи — каза Аластър. — Но трябва да действаме бързо. Няма как да го скрием, докато се качва там, но затворим ли капака, никой няма да го намери.

— Генерале, изчакайте тук, ако обичате — нареди Мат Уорд и набързо представи Глюк на Крейг, после изтича обратно към президента.

Джон Харис изслуша плана и поклати глава.

— Не. Няма да го направя.

— Какво? Вижте сега, сър — възрази Мат Уорд. — Моята работа е да ви защитавам, но и вие трябва да ми помагате.

— Не сме ли имали подобен разговор вече няколко пъти, Мат?

— Да, господин президент, така е. Но секундите отлитат, а онзи адвокат идва насам.

— А аз няма да се завирам като плъх в някаква дупка под самолета — заяви Харис с твърд и решителен глас.

— Сър… — започна Шери, но той я прекъсна с вдигане на ръка.

— Не! Ако Камбъл дойде на борда, ще го срещна лице в лице. Придружават ли го италианските власти?

— Не знаем, господин президент — отговори Уорд. — Вижте, няма ли поне да минете в някоя от тоалетните отзад… Моля ви, не го улеснявайте.

Джон Харис се замисли.

— Отивам в задния кухненски бокс да си направя чаша кафе, Мат. Ако онзи желае да претърси самолета, ще го посрещна там. Нямам намерение да се крия като страхливец.

— Никой не ви нарича страхливец, сър. Това е криво разбрана доблест.

— Мат! Стига толкова! — отсече президентът. — Твоя работа е да осигуряваш възможности за защитата ми, а моя — да решавам какво ще приема. Само моя. Ясно ли е?

— Да, сър.

— Извинете, господин президент — изрече нечий глас изотзад.

Уорд, Дейтън и Чадуик се завъртяха към стария генерал, който бе изслушал краткия спор. Той протегна ръка и президентът я стисна.

— Слушам ви.

Генерал Глюк се представи набързо.

— В терминала, сър, имам на разположение двайсет и трима американци, ветерани от Втората световна война, готови да задържат онзи тип, за когото говорите. Вече ги организирах. Ако някой заповяда на младия пазач да отвори вратата на терминала, гарантирам, че никой няма да ви свали от този самолет.