Джон Нанс - Насрещен вятър

— Ами ако те освободя от тях? Нямаш представа колко е важно, Дейвид. Въпросът буквално засяга живота на един бивш американски президент.

— Да, казахте го вече. Добре де, ако прогнозата не е прекалено лоша…

— Още ли имаш собствен самолет?

— Да. Екипиран е добре и умея да летя по прибори, но човек все пак трябва да е предпазлив, нали така?

— Абсолютно. Слушай, не искам да те притискам, но няма друг начин да стигна навреме в Денвър. Можеш ли да ми направиш тази услуга?

— Мисля, че имам законно право да возя пътници… Не съм летял от няколко седмици, но сигурно ще успея да се подготвя за час.

— Нека да са четирийсет минути. Ще ти платя колкото кажеш.

— Не мога да приема пари, сър, освен за горивото. Аз съм частен пилот.

— Добре. Само нека да са четирийсет минути, става ли?

— Значи искате да стигнете до международното летище в Денвър?

— Да.

— В такъв случай ще побързам. Трябва да проверя времето и да попълня план на полета. Как мога да ви открия, професоре?

— Да се срещнем направо там, Дейвид.

Настана кратко мълчание.

— А, добре — каза след малко Кармайкъл и му обясни как да намери самолета му на аерогарата. — Аз… аз ще ви чакам там, професоре.

Мисълта да облече официален костюм, без предварително да се изкъпе и избръсне, беше същинска ерес, но нямаше време. Из въздуха в спалнята му се разхвърчаха бельо и чорапи, докато той мяташе в куфара необходимия минимум. Десет минути по-късно изтича до гаража и скочи в колата.

Внезапно си спомни за клетъчния телефон на кухненската маса и изтича да го вземе заедно със зарядното устройство и резервна батерия, после се върна в гаража и отвори вратата. Пред очите му се разкри сиво облачно небе, но той се помъчи да не му обръща внимание.

Дейвид Кармайкъл беше добър студент. Имаше само шестици. Значи трябваше да е и добър пилот. Сигурно можеше да открие Денвър въпреки плътната облачност. Или пък да се спусне по-ниско и да следва шосето.

Кармайкъл го чакаше до вратата на частния терминал със зелени слушалки в едната ръка и малък пътен сак в другата. Джей се помъчи да не забелязва тревожното изражение на младежа.

— В момента загряват двигателя — съобщи Кармайкъл.

— Не знам какво означава това — каза Джей. — Проблем ли има?

— Не — отвърна младежът. — Но самолетът ми е събирал студ цяла седмица, тъй че това ще помогне да запаля по-лесно двигателя.

— Добре. Реактивен ли е самолетът?

Дейвид Кармайкъл изненадано вдигна вежди.

— Реактивен ли? Де да можех да си го позволя.

— Какъв е тогава?

— Чесна 172, професоре. Едномоторен, витлов, четириместен. Вие какво си мислехте?

— Аз… не разбирам много от частни самолети — промърмори Джей и стомахът му се сви на топка.

Кармайкъл забеляза паниката по лицето на Джей Райнхарт и положи ръка върху рамото му.

— Професоре — заговори той предпазливо, — това е голяма, стабилна машина. Всъщност чесна 172 вероятно е единственият самолет, прониквал някога през съветската въздушна отбрана.

— Извинявай, какво каза? — измънка Джей.

Кармайкъл се усмихна леко и тръсна глава.

— През осемдесетте години един смахнат германец прелетя с чесна до Русия и кацна на Червения площад. Цялата съветска въздушна армада не успя да го свали.

— А, да. Май си спомням нещо такова — каза Джей и в този момент забеляза на пистата малък самолет с високо крило. Изведнъж осъзна, че Дейвид Кармайкъл говори именно за тази машина. Не изглежда чак толкова голям, че да вози пътници , помисли си той. Всъщност не виждам дори къде може да се побере пилотът! — Какво е времето? — попита с усилие Джей.

— Ами… — започна неуверено Дейвид Кармайкъл. — Ще трябва да летим по прибори. През цялото време ще бъдем в облаците, но не вярвам да имаме затруднения. Според метеоролозите ще има сериозно обледеняване едва над четири хиляди метра, тъй че… ако не срещнем студен фронт, турбуленцията ще е поносима.

— Какво е това обледеняване?

— Не мога да летя, ако съществува опасност самолетът да се покрие с лед. Нямам антиобледенителни ботуши.

— Ботуши?

— Гумирани приспособления на челния ръб на крилото, които се надуват, за да разчупят леда.

— О!

— Ще поискам от Денвър СКП.

Джей кимна, макар да нямаше представа какво означава съкращението.

— Добре.

— Ще ни отнеме около час.

За да не мисли за предстоящия полет, Джей погледна часовника си.

— Да не губим време.

Дейвид Кармайкъл посегна и го хвана за ръката.