Джон Нанс - Насрещен вятър

— Шери! Ало!

Отново смущения, после дълго писукане и връзката прекъсна.

— Проклети клетъчни телефони!

Очите на Дейвид останаха приковани към таблото, но Джей го видя да кима.

— Те по принцип не са предвидени за използване във въздуха, а и вероятно сме в отдалечен район.

— Още ли няма връзка? — попита Джей.

Дейвид поклати глава и махна с ръка към таблото.

— Опитах се да превключа на втората радиостанция, но бях забравил, че тя прекъсва. От месец се канех да викна техник. Но ръководителите полети знаят къде сме. Виждате ли тази мигаща лампичка на транспондера?

— На кое?

Дейвид посочи с пръст.

— На това малко табло. Когато минава край нас, радарният лъч на въздушния контрол задейства вградения предавател и той съобщава позицията и височината ни. Мигащата лампичка означава, че ни засичат, макар да нямаме връзка с тях.

— Това вече ме успокоява — каза Джей. — Предполагам.

Дейвид провери разстоянието от радиомаяка в Ларами, с чиято помощ се движеше точно по невидимата небесна линия.

Седемдесет километра. Отминали сме най-високите върхове.

За пръв път от началото на полета му стана малко по-леко.

Белият дом

Началникът на кабинета отново бе заел любимото си място върху предния ръб на бюрото, а секретарката му и още трима сътрудници седяха кой където може в тясното помещение.

— Значи са научили вече? — попита Джак Ролинс.

Преди да отговори, заместник-началникът на комуникациите Ричард Хейли се озърна към секретаря по печата Даян Бийчър. Тя извърна очи и го остави да вземе думата.

— Преди около десет минути италианското Външно министерство бе информирано от юридическия представител на Перу, че президентът Харис все още е в самолета.

— Стюарт Камбъл им е съобщил, няма съмнение — добави друг сътрудник, като провери името в бележника си.

— Така е — кимна Хейли. — Очакваме в най-скоро време да съобщи и на медиите, за да се опита да обвини както Харис, така и нас в целенасочена измама.

— Ясно… — промърмори Ролинс. — Даян, ти как смяташ? Май ще е най-добре веднага да се обърнем към журналистите.

Тя кимна.

— Предвидила съм пресконференция след петнайсет минути.

— Както се уговорихме, нали?

— Да — потвърди Даян. — Много сме разтревожени, че от предишното ни изявление някои представители на медиите може погрешно да са разбрали, че посрещането в базата „Андрюс“ е за президента Харис, докато в действителност ние просто искаме да благодарим на екипажа за бързите и ефикасни действия. Джон Харис изобщо не се е качвал на борда, защото президентът Кавано сметна за неуместно… и тъй нататък, и тъй нататък…

— Ще ни повярват ли? — поклати глава Ролинс.

— Въпросът е риторичен, нали? — отвърна Даян. — Във всеки случай ще имаме изявление черно на бяло.

Съветникът по националната сигурност Майкъл Голдбъро тихо влезе в кабинета.

— Джак — каза той, след като Ролинс му кимна, — Камбъл явно е имал резервен план. Неговите хора са налетели върху един италиански съдия от Касационния съд, това е тамошният вариант на върховен съд по криминални дела. Съдията си е у дома и те се опитват да изкопчат от него заповед, която на практика би упълномощила полицията да влезе насила в базата „Сигонела“ и да арестува Харис.

— Как така? — попита Ролинс. — Нали според договора нямат това право?

Голдбъро поклати глава.

— Италианското Външно министерство измисли това тълкуване заради нас. И те, и съдиите знаят, че договорът за наемане на базата, официално наричан Споразумение за статута на въоръжените сили, не отменя италианските права върху територията. Останалото са празни приказки. Ако бъде издадена подобна заповед, сицилианската полиция или армия може тутакси да нахлуе през охраната на базата и ние нямаме никакво право да окажем съпротива.

— С други думи, съдебното решение ще реши резултата от битката.

— Точно така. Издадат ли съдебна заповед, Външно министерство незабавно напуска играта.

— Харис знае ли?

Голдбъро се озърна към Даян Бийчър, която вече бе станала на крака.

— Е, за мен това беше всичко, приятели — заяви тя и напусна кабинета на Ролинс, преди да кажат още нещо, което официално не й се полагаше да знае.

— Продължавай, Майкъл — каза Ролинс, след като вратата се затвори.

— Ето за какво трябва да поговорим, Джак. Длъжни ли сме да кажем на Харис, че трябва час по-скоро да се омита оттам? Или това ще представлява точно онази намеса, която трябва да избягваме според президента Кавано?