Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Завлякоха ги в тунела, сложиха им белезници, запушиха устата им. Двата тежки чувала с пари още бяха в тях.

— И така — каза Джулиан, — не знаем с колко време ще разполагаме, затова действайте бързо и се възползвайте от всяка възможност. Готови ли сте?

Те кимнаха.

Върнаха се при изхода и тръгнаха из красивия парк, като спряха за миг, за да се ориентират. В средата на парка се извисяваше храмът на триадата, известен като Града на върбите. Четиримата тръгнаха предпазливо по мократа трева. Бяха си сложили качулките, за да не се виждат лицата им. Чонси вървеше най-отпред, в случай че се наложеше да говори с някого, защото кантонезийският му беше безупречен. Уилър крачеше последен. Имаше чувството, че всеки момент куршум ще прониже гърба му.

Стигнаха до Пагодата на червеното цвете. Там седеше възрастен мъж, който протегна ръка да вземе парите. Чонси му подаде двата чувала, после Джулиан пристъпи напред, извади пушката от мантията си и удари стареца с приклада. Човекът се строполи и започна да хърка в краката им.

— Не може да е толкова лесно — измърмори Джулиан, докато вървяха към Пагодата.

Позлатените змии и дракони на колоните ги гледаха с очи от рубини.

Отвориха вътрешната врата и видяха великолепния олтар.

— Обикновено тайните на триадата се пазят в сейфа на олтара — обясни Чонси. — Това е свещено място. Само старейшините имат право да го отварят. Ако Уили държи документа тук, трябва да е в олтара.

Четиримата тръгнаха из огромната зала, приближиха се до олтара и застанаха на същото място, където преди два дни бе умрял Джони Куонг.

Проститутките бяха танцьорки от клуба на триадата в Мон Кок и пристигнаха с микробус в два часа сутринта. Седяха в задната част на превозното средство, масажираха уморените си крака и се питаха дали ще успеят бързо да доведат гангстерите до оргазъм, за да се приберат вкъщи и да си легнат.

Шофьорът удари с юмрук по вратата на гаража. Когато не получи отговор, той извади ключ, приближи се до тесните дървени стълби и се качи в апартамента. Слезе в гаража и съзря четиримата гангстери, оковани за подпорните греди и петия — мъртъв на пода. Развърза единия и изумен изслуша разказа му за нападението. След няколко минути освободи и останалите. Установиха, че електрическата количка за голф е изчезнала. Започнаха да търсят клетъчните си телефони, за да се обадят в храма и да предупредят другите, и ги намериха в пълната с вода мивка в кухнята, където ги бе пуснала Таниша.

Гангстерите се обърнаха и хукнаха към тунела в мазето. Препъвайки се в мрака, те се завтекоха към Града на върбите.

Джулиан намери сейфа зад олтара. Извади от раницата си електронно устройство за отваряне на сейфове и прикрепи електродите към циферблата. Включи го и се вторачи в малкия дигитален екран в ръката си, докато устройството сканираше циферблата на сейфа, търсейки комбинацията. Първо се появи числото двайсет и пет, после четирийсет и пет и накрая деветнайсет. Кратък звън потвърди комбинацията. Джулиан завъртя циферблата и отвори сейфа. В същия миг откъм парка се чуха викове.

Уилър стоеше на пост на източния вход на Пагодата на червеното цвете. Той видя неколцина мъже в червени мантии, които тичаха по тревата, гледаха към покрива на храма и крещяха на авангардите там.

— Играта загрубя — извика Уилър на Джулиан, който изваждаше съдържанието на сейфа.

— По дяволите — измърмори инспекторът, докато хвърляше настрана парите и бижутата, търсейки споразумението. — Чонси, докарай задника си тук и ми помогни да прочета тези неща.

От покрива започнаха да слизат хора. Уилър се обърна и стреля напосоки с браунинга. Куршумите свистяха и се забиваха в стените. Някой изпищя. Един от гангстерите се претърколи по стъпалата и се строполи мъртъв на пода. Таниша коленичи и започна да стреля от северната порта към парка. Гангстерите от триадата падаха и панически се претъркаляха, за да избегнат куршумите.

Фу Хай се събуди от изстрели. Не беше сигурен какво става. Авангардите го издърпаха от рогозката заедно с другите новопосветени и им казаха, че в Пагодата на червеното цвете са проникнали бандити, които се опитват да откраднат нещо от триадата. Беше тъмно. Фу Хай чу изстрели от автоматично оръжие, идващи от парка. Пъхнаха в ръцете му руски автомат „АК-47“. Той не знаеше как да си служи с него, но един от авангардите сложи пълнител и го зареди. Каза му само да се прицели и да натисне спусъка. Сетне му заповядаха да изтича до Пагодата на червеното цвете, да влезе вътре и да убие бандитите. Без дори да се замисля, той хукна заедно с другите нови членове към храма. Една чернокожа жена стреляше с автоматично оръжие по него от вратата на Пагодата. Фу Хай усети раздвижването на въздуха, когато един от куршумите прелетя покрай ухото му. Новопосветените от неговата група продължиха напред, като крещяха, за да съберат смелост.