Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Спукана ми е работата — изхриптя Джулиан. — Изчезвай оттук.

— Вече няма да издаваш заповеди — рече Уилър и взе на гръб пълничкия детектив. После влезе в стаята и затвори вратата. Джулиан беше тежък и кракът на Уилър се огъваше. Наоколо се носеше най-противната смрад, която бе долавял през живота си. Беше тъмно като в рог. Сетне усети ръката на Таниша на ръкава си. Не я виждаше, защото очите му още не бяха свикнали с мрака.

— Оттук — каза тя и с Джулиан на гърба, Уилър се запрепъва слепешката след нея по стълбите на тъмната къща.

Чонси ги чакаше на входа, водещ към мрачна уличка.

— След мен — каза той.

— А приборите за нощно виждане? — попита Таниша. — Нищо не виждам и ми се гади от тази смрад.

— Дишай през устата — каза китаецът и погледна Уилър. — Трябва да го оставим. Само ще ни забави.

— Няма да го оставя — заяви той. — Не искам да дадем още една жертва.

Обаче се питаше докога ще може да носи пълния детектив. Усещаше как кръвта на Джулиан се стича по гърба му. Опита се да прогони тази мисъл от съзнанието си.

Таниша и Чонси си сложиха приборите за нощно виждане. Тя бръкна в раницата на Уилър, извади прибора, нагласи го на фокус и сложи на главата му тежкото устройство, сетне го включи. Уилър веднага видя тясна уличка в зеленикав оттенък. Беше широка само шейсетина сантиметра и криволичейки, чезнеше в мрака. После съзря блясъка на очите на пет-шест плъха, които ги гледаха от отрупаната с боклуци пътечка.

Зад тях се отвори някаква врата, сетне се чуха стъпки и викове на китайски.

— Да се махаме оттук — каза Уилър, обърна се и стреля.

Чонси отново ги поведе. Той беше роден в гетото и още от дете знаеше всеки сантиметър там. Но това не им даваше предимство, защото мъжете, които ги преследваха, също познаваха Града на стените. Четиримата си проправяха път през купчините боклуци и човешки изпражнения. Изведнъж се разнесе изстрел от автоматично оръжие. Куршуми одраскаха стените, разпръсквайки светлина около тях.

Таниша изохка от болка, но не каза нищо.

— Добре ли си? — попита Уилър.

— Да — изсъска тя.

Завиха надясно, после наляво. Коридорите на Града на стените представляваха безкраен лабиринт от задънени улички. Чонси сгреши посоката само веднъж.

— Трябва да се върнем — каза той и тримата се насочиха към преследващите ги убийци от триадата.

Чонси и Таниша се разбраха без думи и възползвайки се от предимството на приборите за нощно виждане, откриха огън, поваляйки трима от авангардите и принуждавайки останалите бързо да отстъпят, за да потърсят прикритие. Китаецът най-сетне намери верния път.

Уилър беше напълно объркан. Мислеше, че се връщат по пътя, по който бяха дошли. Гангстерите стреляха от време на време в мрака и куршумите свиреха над главите на четиримата бегълци или рикошираха в стените. Отправиха се към тясно стълбище. Раненият крак на Уилър се огъваше. Не можеше да продължи по-нататък и бе принуден да седне в изпражненията и боклуците. Обърна се и видя, че неколцина гангстери тичат след тях, насочили оръжията си. През прибора за нощно виждане те приличаха на зловещи зелени призраци. Уилър остави Джулиан на земята и извади браунинга му. Без да се прицели, той стреля към преследвачите и с ужас видя как мощният поток от куршуми повали неколцина от тях и ги чу да крещят от болка, докато животът им свършваше.

— Браво, по дяволите — прошепна Джулиан.

Уилър се изненада, че е в съзнание.

— Хайде — чу се гласът на Чонси. — Остава още малко.

— Трябва да ми помогнеш — каза Уилър. — Не мога да го нося сам.

Двамата повлякоха Джулиан през вонята и мрака. Пътешествието беше невъобразимо, сякаш бяха попаднали на враждебна чужда планета. Плъхове, големи колкото малки котки, седяха върху купчините човешки изпражнения. От време на време минаваха покрай апартаменти, където лампите бяха запалени и приборите за нощно виждане избледняваха и ги заслепяваха, докато ги настроеха.

Тесните, криволичещи улички изглеждаха безкрайни. Най-сетне Чонси се обърна, блъсна с рамо една врата и нахлу в някаква къща. Повлякоха Джулиан нагоре по стъпалата и влязоха в малък хол, където спеше семейство китайци.

— Някога живеех тук — прошепна Чонси, докато си проправяше път през апартамента, спъвайки се в спящ мъж.

Чу се детски плач. Един от мъжете се събуди и започна да крещи. Чонси излезе през задната врата и ги поведе в друга тясна уличка.

Уилър за миг изгуби от поглед Таниша. Беше твърде зает да влачи дебелия детектив и загрижен за крака си и едва се сдържаше да не повърне от ужасната смрад.