Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Фу Хай се отдалечи от тях, но някак успя да се добере до страничната врата на Пагодата. Отвори я и влезе, като се хвърли на земята, за да не го уцелят, и се плъзна по корем на лакирания дървен под.

Чонси претърсваше големия сейф и преглеждаше документите. Някои бяха за даване под наем на недвижима собственост или делови споразумения, с които триадата извличаше печалби от ресторанти и магазини в Хонконг. Около него свистяха куршуми. В очите му се стичаше пот и му пречеше да чете, затова той събра всичко, което му се стори съмнително и го натъпка в джобовете на мантията си. После стана, избърса очи и видя няколко въоръжени гангстери, които влизаха през западната порта. Всички държаха автоматични оръжия. Чонси нагласи лазерния мерник и стреля по тях. Неколцина паднаха ранени. Другите отвърнаха на огъня. Куршумите рикошираха в каменния олтар, после разбиваха невидими дъски и стъкла.

Фу Хай стреляше, без да се прицелва. Не искаше да убива никого. Един бял мъж със закръглено лице и мустаци, когото си спомни от престрелката пред работилницата на обущаря, отвърна на огъня. Куршумите се забиха в дървената пейка, зад която се криеше. Изведнъж нещо го блъсна отстрани и го повали по гръб. Той започна да кърви, но не почувства болка. Когато пълнителят му свърши, Фу Хай грабна оръжието на падналия до него другар.

— Да се махаме оттук! — изкрещя Джулиан. — Трябва да намерим задна врата.

Четиримата започнаха да се оттеглят към южната стена, като не спираха да стрелят и използваха дървените пейки за прикритие.

Храмът се изпълни с членове на триадата. Те нахлуваха през източната и северната врата, пълзейки по корем. Държаха оръжията пред себе си и стреляха срещу бягащите неканени гости.

Таниша стигна първа до южната врата. Беше заключена и тя изстреля няколко куршума от руската си щурмова пушка. Дървената рамка и вратата станаха на трески. Четиримата хукнаха през отвора, и се озоваха в библиотеката на храма. През прозореца се виждаше паркът.

— Придържайте се към плана за бягство! — извика Джулиан и те се завтекоха към вратата на отсрещната страна на библиотеката.

После съвсем случайно, докато плъзгаше поглед по лавиците, Уилър забеляза нещо познато — подвързаните в кожа томове на „История на Калифорния“ от отец Джон Стодард. Същата колекция, която бе подарил на Прескот.

— Кучи син! — извика, а около него изсвириха още куршуми.

— Да се махаме, по дяволите! — извика Джулиан.

Отвориха вратата към парка и хукнаха по тревата към ниските сгради в южната част на Града на стените. Авангардите на покрива имаха трасиращи куршуми и откриха огън. Около четиримата бегълци експлодираха кални чимове и летящи буци пръст. В краката им се взривяваха нажежени до бяло трасиращи куршуми. Звукът беше оглушителен.

— Оттук! — изкрещя Чонси и поведе малката група.

Четиримата бягаха зигзагообразно из парка, сменяйки посоката, а около тях се сипеха куршуми.

Усещайки гняв и прилив на адреналин, Фу Хай преследваше враговете. Мина през библиотеката на храма и хукна след тях из парка, но губеше сили. Накрая падна от загуба на кръв и лицето му се удари в хладната, влажна трева. Преди да загуби съзнание, си спомни приятното ухание на вишнев цвят.

Стигнаха до дървена врата, водеща към стълби и малък апартамент. Чонси разбиваше ключалката, а Уилър, Таниша и Джулиан го прикриваха, стреляйки към покрива на храма. Гангстерите от триадата бяха принудени да се скрият зад парапета, докато тримата изпразниха пълнителите си. После авангардите отново се показаха. Бяха заредили щурмовите си пушки.

На покрива блеснаха прожектори, които скоро намериха четиримата и ги приковаха с ослепителната си светлина.

— Стреляйте в прожекторите! — изкрещя Джулиан и пъхна нов пълнител в оръжието си.

Точно когато се обръщаше да стреля по прожекторите, той бе улучен от горящ, трасиращ куршум. Джулиан политна назад към стената, хвана се за корема и се строполи на тревата. Разпери крака, а през пръстите на ръцете му бликна кръв.

— Да ви го начукам! — изстена.

Таниша стреля към покрива и уцели два от трите прожектора. Чонси отключи вратата и скочи през тясната пролука.

— Влязох! Да вървим! — извика той.

Таниша го последва.

Само Уилър остана при Джулиан в парка. Обърна се да вдигне англичанина и в същия миг дъжд от куршуми обсипа стената до него, но като по чудо не го улучиха. Голямото разстояние, на което се намираше покривът, не позволяваше на гангстерите да се прицелят точно.