Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Сега — каза Джулиан.

Четиримата изскочиха от микробуса. Пробягаха краткото разстояние и нахлуха в гаража, насочвайки оръжията си срещу петимата стреснати гангстери. Единият от пазачите се обърна да стреля, но Чонси го удари с приклада на пушката си. Китаецът отново замахна и го удари в челюстта. Джулиан и Таниша държаха на прицел тримата мъже в колата. Уилър остана при последния пазач на гаража. Двамата се бяха изправили един срещу друг, насочили оръжията си. В очите им се четеше страх. Бяха сковани от отчаяна нерешителност. Деляха ги секунди от смъртта.

— Хвърли оръжието! — извика Уилър.

— Пречукай го! — каза Джулиан, обърна се и стреля.

Куршумите пронизаха гърдите на китаеца и го отхвърлиха назад.

— Не беше нужно да го убиваш — рече американецът.

Джулиан грабна дистанционното управление за вратата на гаража от ръката на другия пазач и я затвори.

— Това не е излет на скаути — гневно изрече той. — Ще ги преодолеем без стрелба, ако можем, но ако някой от тези мръсници се прицели в теб, трябва да го очистиш!

Джулиан кипеше от гняв.

— Той има право — обади се Чонси. — Тези типове са убийци. Няма да проявят милост. Не се колебай.

Уилър погледна Таниша, която кимна в знак на съгласие.

— Наблюдавайте вратата — каза Джулиан. — Ако там има още хора, тогава това е пътят към вътрешността.

Те изкараха тримата гангстери от колата, сложиха им белезници и ги оковаха за дървените подпори на гаража, после запушиха устата им със собствените им чорапи. Таниша взе оръжията и клетъчните им телефони. В багажника на колата имаше два чувала с пари.

— Добре — рече инспекторът. — Да претърсим апартамента горе и да се уверим, че няма други.

Качиха се по стълбите и огледаха стаите горе. Апартаментът беше пуст. В гардероба в спалнята намериха неочакван подарък — шест червени мантии на триадата.

— Това е лъч слънчева светлина — отбеляза англичанинът, извади мантиите и им ги раздаде.

Червените мантии имаха качулки и бяха дълги до пода.

Бързо откриха стълбище, водещо към мазето. Джулиан запали лампите. Помещението беше съвсем малко и сякаш бе изкопано с лопати. Вътре беше студено и миришеше на плесен. Стигнаха до вратата в отсрещния край на мазето, отвориха я и видяха четириместна електрическа количка за голф и тунел, простиращ се в мрака.

— Това е тунелът — каза Чонси. — Точно както каза госпожица Пулинджър.

— Чудесно — ухили се Джулиан.

Качиха се на количката и той седна зад волана.

— И така — рече инспекторът и погали автомата си, — от сега нататък, ако се наложи да използваме тези неща, ще се провалим… Ще стреляме само в краен случай.

— Щом онези типове носеха парите от нощните клубове в Хонконг, сигурно от другата страна ги чака някой, за да получи чувалите — предположи Таниша.

— Точно така — съгласи се Джулиан. — Да извадим чувалите от багажника, за да имаме нещо, с което да отвлечем вниманието им.

Чонси и Уилър бързо изкачиха стълбите, върнаха се в гаража и взеха парите от колата на гангстерите.

Докато изпълняваха тази задача, Джулиан погледна Таниша и попита:

— Господин Касиди готов ли е за такова нещо?

— Той застреля двама членове на тонгата в къщата на брат си в Бел Еър. Ще се оправи — отговори тя с надеждата, че ще се окаже права.

Количката потегли в тесния, изкопан на ръка, тъмен тунел. Единственият фар пронизваше мрака. Червените им мантии се развяваха в студения въздух. Пътуването беше изненадващо кратко. След няколко минути спряха пред друго стълбище.

Видяха походно легло, на което лежеше мъж. Той потърка очи и се надигна. Чонси заговори на китайски и му подаде единия чувал с парите. Докато мъжът протягаше ръка, Уилър скочи от количката и го удари по главата с приклада на браунинга. Човекът загуби съзнание.

— Браво — похвали го Джулиан. Вече се чувстваше по-спокоен за него.

Завързаха мъжа и тръгнаха нагоре по стълбите, влачейки тежките чували. Видяха врата, отвориха я бавно и се озоваха в красив парк, озарен от лунна светлина. Доловиха уханието на вишнев цвят. Някой до вратата каза нещо на китайски.

— Ние сме. Помогни ни — отговори на кантонезийски Чонси и мушна през отвора чувала с парите.

Мъжът протегна ръка и преди да хване брезентовия чувал, Чонси го пусна на земята и блъсна с всичка сила вратата, поваляйки гангстера. Уилър, Таниша и Джулиан хукнаха към парка.

Там имаше трима мъже, които чакаха парите. Всички бръкнаха в червените си мантии, за да извадят оръжия. Този път Уилър не се поколеба. Ритна първия бандит между краката и го удари по главата с приклада на пушката си, както го бяха учили в Специалните сили. Отърваха се бързо от тримата гангстери, без да изстрелят нито един куршум.