Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Чан млъкна и продължи да търка длани, сетне рече:

— Ще ви заведа там. Ще ви покажа пътя.

Минаваше един след полунощ. В залива имаше силно вълнение, докато се отдалечаваха от вълнолома, подслоняващ хонконгския яхтклуб, и оставяха зад гърба си светлините на кея. Отправиха се на изток. Яхтата се движеше със скорост седем възела. Вълните се разбиваха в носа на „Другата жена“ и ситни капчици падаха по лицата им. Плаваха без сигнални светлини. Навлязоха в пристанище „Виктория“ и започнаха шесткилометровото пътуване, което щеше да ги отведе покрай огромния изкуствено създаден полуостров, където беше летището. Целта им беше да стигнат до нос Ю Мън, който се намираше от другата страна на пристанището в област Яу Тонг.

Бяха изминали изтощителни двайсет и четири часа, откакто Чонси изненадващо се появи в хотелския ресторант. Прекараха няколко часа с Джулиан, опитвайки се да решат дали информацията на китаеца им дава достатъчно шансове да влязат в централата на триадата. Джулиан им каза, че след изчезването на Джони не могат да разчитат на помощ от страна на ченгетата. Трябваше да го направят сами… Никой от тях не се закле, но всички знаеха, че ще опитат. Всеки имаше лична причина да го стори.

Планът им беше подчинен на едно-единствено правило не — прави нищо необмислено. Уилър и Таниша презавериха билетите си за осем часа сутринта, пак за полет на сингапурските авиолинии. Чонси взе мерцедеса и го паркира в източния край на Града на стените. Заредиха яхтата с храна и вода и поеха към отсрещния бряг на залива, където щяха да се срещнат с Джулиан.

Китаецът седеше на покрива на главната каюта и гледаше осветените от луната води, потънал в мисли. И тримата изпитваха потребност да отмъстят. Уилър беше в кабината на щурвала, а Таниша стоеше до него. Той от дете управляваше яхти. Често взимаше без разрешение яхтата на баща си и организираше там веселби с други студенти. Единствените риби, които хващаха, бяха колежките от университета.

Уилър определи курса и провери компаса на навигационното табло до щурвала.

— Добре ли си? — попита Таниша, като видя напрежението, изписано на лицето му.

— Умирам от страх — мрачно призна той. — Изкарах обучението в специалните сили само до половината, пък и използвахме гумени куршуми или пистолети с боя.

— Запомни едно. В улична престрелка никой не улучва онова, в което се цели. Точните попадения са чиста случайност.

— Дори с онези убийци камикадзе ли е така? Струва ми се, че са безпогрешни стрелци.

— Всички са заслепени. Ако положението стане напечено, само се движи бързо и не спирай да стреляш.

Той кимна. Надяваше се, че с тези думи Таниша не се опитва просто да му вдъхне смелост.

Час по-късно пуснаха котва в залива Яу Тонг. Видяха светлините на складовете, а зад тях — високите товарни докове. От време на време по Цзюлун Роуд проблясваха фарове.

Чонси не пророни нито дума, докато им помагаше да издърпат гумената лодка и да я спуснат на вода. Уилър застана в малката лодка и Чонси му подаде двигателя.

Всички бяха облечени в черно. През деня си бяха купили дрехите от подземния търговски център. Таниша заключи главната каюта и също се качи в гумената лодка. Уилър дръпна въженцето и запали мотора. Тримата се отправиха към доковете.

Сърцето на Уилър блъскаше в гърдите. Зави му се свят. Запита се дали това не са последните няколко часа от живота му.

Скоро се приближиха до огромния пристан, който се извисяваше четири-пет метра над тях, за да подслонява товарните кораби. Видяха служебната стълба и Уилър докара гумената лодка до нея, а Чонси я завърза за кея. Тримата се измъкнаха от лодката. Не носеха почти нищо със себе си — нито портфейли, нито паспорти, оръжия или фенерчета. Всеки имаше по неколкостотин хонконгски долара в червени банкноти по сто. Изкатериха се по стълбата и Уилър погледна надолу. Вълните бяха изтласкали малката гумена лодка под кея и я бяха скрили от нежелани погледи. Той кимна на Таниша.

После хукнаха към паркинга. В далечината застрашително се извиси огромният пристанищен склад. Луната ги осветяваше с негостоприемна сребриста светлина.

Движеха се безшумно. Единствената опасност беше да не ги забележи някой пазач. Най-сетне стигнаха до Цзюлун Роуд. На шосето бе паркиран стар, ръждясал микробус на водопроводна фирма. Фаровете примигаха веднъж и тримата се завтекоха към него. Страничната врата беше отключена и те се качиха.