Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Разбирам — рече търговецът и изражението му омекна. — И аз много пъти съм мечтал да се махна от това място… но сега вече съм женен и имам дете. Съдбата ми е решена.

Фу Хай не знаеше какво да каже. Страхуваше се да попита как да намери „Змийска глава“.

— Сградата, за която питаш, е хотел „Бисерна река“ — продължи мъжът. — Най-луксозният и най-красивият в Китай.

Фу Хай кимна.

— На твое място не бих стоял тук, облечен с тези дрехи. Ще те арестуват.

— Къде да отида?

— Върви в католическата катедрала. Потърси Джон Уайт. Той ще ти помогне. — Търговецът взе кошницата със зеленчуците и започна да изкачва стъпалата. Преди да стигне догоре, той се обърна и погледна Фу Хай. — Ако търсиш „Змийска глава“, бъди внимателен. Тигрите и елените не се спогаждат.

После, без да дочака отговор, мъжът продължи пътя си и скоро се скри от погледа на Фу Хай.

Фу Хай лесно намери католическата катедрала. Застана на стъпалата и се загледа в сградата. Повечето прозорци на първия етаж бяха обковани с дъски, а няколко от религиозните статуи в нишите на стените бяха разрушени.

Влезе в огромното студено помещение. Седна на последната пейка и погледна разпятието на олтара в далечния край. Катедралата беше великолепна, с висок сводест таван. Мракът я правеше страшна. Единствената светлина идваше от мъждукащите свещи. Фу Хай беше изтощен. Главата го болеше от безсъние. Краката му бяха подути от усилията и от тичането. Счупените му зъби пулсираха. Ужасно му се спеше, но беше твърдо решен да остане буден.

Събуди се, когато една ръка леко го разтърси. Скочи и видя възрастен китаец, който не носеше расо.

— Кой си ти? — попита мъжът. Гласът му беше тих и любезен.

— Аз съм… Аз… — Фу Хай се боеше да каже името си, дори да говори. Сетне неусетно добави: — Дойдох да се срещна с Джон Уайт.

Отец Джон Уайт упорито използваше християнското си име въпреки преследванията. Той беше няколко години по-възрастен от Фу Хай. Двамата седяха на твърдите дървени столове без тапицерия. Отец Джон беше облечен в черно расо с бяла якичка. Беше много слаб и носът му явно бе чупен многократно.

— Идваш отдалеч — каза той.

Старецът, който го бе намерил заспал на пейката, се върна, носейки поднос с димящ ориз и пиле.

— Чувствам се странно тук — рече Фу Хай, без да знае как да започне. — Не съм вярващ.

— Това не означава, че не си добър човек — отвърна отец Джон, сетне протегна ръка и бутна подноса към Фу Хай, който умираше от глад, но не погледна храната.

В същия миг младият мъж забеляза, че ръката на свещеника е обезобразена и съсухрените пръсти са свити като нокти на хищна птица. Костите бяха счупени като на баща му.

— Бил си класов враг по време на културната революция, нали? — попита Фу Хай и започна да се храни.

Отец Джон вдигна двете си ръце и му ги показа.

— Културната революция не беше лек период. Червените войници нападнаха това красиво място и изпочупиха цветните стъкла и статуите отвън. Тогава бях осемнайсетгодишен и току-що бях станал свещеник. Бях още наивен и се опитах да ги спра. Те сложиха ръцете ми на каменните стъпала на катедралата и удряха, докато не остана здрава кост. Сега не мога да давам причастие. Дори не мога да държа разпятието на Христос.

— Същото се случи и с баща ми. Обвиниха го, че е нарушил „Четирите големи“ — каза Фу Хай. Веднага почувства близък свещеника, щом разбра, че имат почти една и съща ужасна съдба. Разказа му за баща си. Когато свърши, отец Джон кимна.

— Хората вършат странни и грозни неща в името на политиката и културата — каза. — Но това не може да бъде избегнато. Разбрах, че по-лесно можеш да промениш реките и планините, отколкото хората.

Фу Хай знаеше, че това е истина, и реши да сподели желанията си с този мил отец.

— Трябва да намеря „Змийска глава“ — каза, — но нямам пари. А съм сигурен, че ще ми трябват.

— Необходимо е да дадеш предплата, но това може да бъде уредено. Имам известно влияние сред онези хора.

— Тогава познаваш „Змийска глава“? — попита Фу Хай. Сърцето му заби по-силно.

— Познавам човек, който се занимава с тези неща. Наричат го Тоу Клепоухия. Работи за Хенри Лиу, могъщият Бяло ветрило на триадата „Чин Ло“ в Хонконг.

— Трябва да отида в Америка. И да намеря начин да заведа там любимата си сестра и семейството й.

Фу Хай се опита да си спомни Сяо Жи като дете и да прогони спомена за преждевременно състарената жена с пожълтели зъби и мършаво тяло, която го бе погледнала в очите и се бе разплакала.