Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Управителят се приближи до масата. Беше висок, хубав мъж с великолепна усмивка, която привлече вниманието им към него.

— Най-сетне успях да запазя сепарето, което искахте, господин Касиди. Ако вие и гостенката ви желаете да се преместите там, ще прехвърля поръчката ви.

— Чудесно — каза Таниша. — Бихте ли ни извинили, ако обичате?

— Моля? Какво казахте? — тихо попита той.

Тя сложи на масата полицейската си значка.

— И аз ви моля. Хайде, разкарайте се.

Управителят се поколеба, размисли, после се отдалечи. Таниша прибра значката в чантата си.

— Никога няма да ви предложат да станете член на нашия клуб, ако се държите така — безучастно отбеляза Уилър.

— Вижте какво, не съм в настроение да слушам остроумията ви — каза тя, изливайки гнева и угризенията си върху него. — Или ще отговорите на въпросите ми, или ще проведем разговора в отдела.

Още една лъжа.

Гледаше го изпитателно. И тогава той се усмихна. Хубава, приятна усмивка.

— Детектив Уилямс, кракът ме боли адски силно. Мисля, че дори няма да мога да шофирам. Предлагам ви сделка. Ако ме закарате до „Сидър-Синай“ и намерите болкоуспокояващите, които забравих там, ще ви сътруднича с каквото мога. Но дотогава не съм в състояние да мисля за нищо поради болката.

— Да тръгваме.

Таниша започваше да го харесва.

Уилър се надигна с усилие, взе патериците и двамата излязоха от ресторанта.

След няколко минути малката й мазда забръмча по улицата и те потеглиха сред облак черен дим и озадачени погледи.

По пътя за болницата не разговаряха. Тя спря на паркинга на отсрещната страна на улицата, влезе вътре и взе лекарството, което беше оставено на рецепцията. Върна се в колата и му подаде шишенцето. Уилър глътна една таблетка без вода, сетне я погледна и попита:

— Мислите ли, че Прескот се е занимавал с нещо незаконно?

— Не знам, господин Касиди. Тримата застреляни са били нелегални имигранти. Разполагаме с улика срещу единия. На ръката му беше татуирано прозвището „Китаеца“. Според индекса на имената на бандитите в компютъра той е или Боб Чин Китаеца, или Луис Лий Китаеца. Съдейки по предварителното описание в доклада за ареста, мисля, че е Боби Чин. Поисках да ми изпратят снимката му. Започнаха да издирват и отпечатъците от пръстите. Може би ще научим адреса, ще претърсим дома му и ще разберем какво са си били наумили онези тримата. След час и нещо би трябвало да знам повече.

Таниша предполагаше, че Рей вече бе направил всичко това, и затова го бяха убили. Пък и знаеше, че Ал Катсукура ще води разследването в тази посока и бе решила да стои настрана от него, за да избегне подозрение. Лий и Чин имаха криминални досиета и бяха арестувани за изнудване на китайски търговци.

— Нито Лий, нито Чин имат документи за имиграция или за гражданство и след като са били арестувани, са поискали политическо убежище, което им е било дадено за двайсет и четири часа. И на двамата им е било разрешено да останат.

— Как така?

— Ами в Китайския квартал се вършат големи измами. Ако имате време някой път, ще ви обясня как го правят. В основни линии нелегалните имигранти имат силна подкрепа в средите на американските политици. Това се дължи на триадата „Чин Ло“, която всъщност ги притежава. Някои служители на имиграционната служба подписват заявленията им за политическо убежище или ги снабдяват с фалшиви зелени карти. Цялата система на имиграция от Китай е подкупна и корумпирана.

Уилър изведнъж стана неспокоен.

— Имиграционната служба? — попита той и когато Таниша кимна, тихо добави: — Майка ми ще ме убие.

— Защо, господин Касиди? — попита тя, вглеждайки се изпитателно в него.

Мерцедесът на Прескот беше на мястото си. Още бе паркиран на третото ниво в паркинга на Сенчъри Сити, където го бе оставил. Слязоха от маздата на Таниша и тя изумена видя как, непохватно подпирайки се на патериците, Уилър извади джобното си ножче, махна хромираната дръжка на вратата, бръкна в отвора и отключи.

— И крадец на коли ли сте? — попита тя.

— Навремето крадях колите на приятелите си и ги паркирах на странни места, като например във фоайетата на общежитията или във фонтани — без да се усмихва, отговори той.

После седна зад волана и отвори другата врата. Таниша се настани на предната седалка и Уилър отново извади жичките на стартера и запали двигателя. Моторът забръмча и радиокасетофонът се включи. Той посегна да извади касетата, но Таниша го спря.

— Ще оставите отпечатъци.