Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Капитан Верба погледна бележника си.

— Онзи гангстер и убиец Парнъл Дейвис, наречен Злия… Отделът за вътрешно разследване смята, че си му предавала информация от отдел „Наркотици“. Когато отишли там да правят обиск, къщата му била чиста като аптека.

— Капитане, това беше много нескопосан обиск. Отдел „Наркотици“ обработваше половин дузина информатори, за да изтръгне сведения. Всеки един от тях би могъл да издаде операцията. Признавам, че от десетгодишна познавам Парнъл. Бяхме съученици в прогимназията. Сестра ми почина в ръцете му, но аз не съм му казвала нищо. Пък и в случая съвсем не става дума за това.

— А за какво? — тихо попита той.

— Лейтенант Холи от отдел „Наркотици“ не можа да ми смъкне гащите, Затова ме предаде на Отдела за вътрешно разследване.

— Ако е така, съжалявам. Но това не е мой проблем. Те искат да отнема пълномощията ти, докато съберат достатъчно информация за теб. Смятат, че им е дошло до гуша. Трябва да потърсиш помощта на полицейския профсъюз. И в двата случая си отстранена от разследването на убийството на Анджела Уонг.

— Кой ще го поеме?

— Предай всичко на Рей Фонг.

Явно полицията в Лос Анджелис я бе набелязала за изчезнал вид.

Таниша и Рей отидоха да хапнат нещо. Чувстваха се неловко и почти не разговаряха. Фонг й каза, че са се отнесли несправедливо с нея. После я изпрати до дома й и тя му даде плъха.

— Убеден съм, че ще спечелиш слушането пред Отдела за вътрешно разследване — неуверено изрече той.

— Имам приятелка, която е лейтенант от отдел „Убийства“. Омъжена е за патрулиращ полицай, който я пребива от бой. Една нощ преди около месец той съвсем загубил контрол и на нея най-сетне й писнало. Извикала ченгетата. Семейството живее в Санта Моника, затова дошла местната полиция. Когато разбрали, че съпругът й е полицай, те не го арестували, макар че тя стояла пред тях окървавена от побоя с палката. На сутринта я извикали пред Отдела за вътрешно разследване и я наказали за това, че се е обърнала към ченгетата от Санта Моника и е опозорила полицията. Простотиите спрямо мен са само протоколни.

— Знаеш ли, бих искал да те виждам от време на време — неочаквано каза Рей. — Може да разсъждаваме заедно по случая. Ще те държа в течение и когато свърши онази история с отдела, ще бъдеш във форма да продължиш работа.

— И кой ще купува виното? — иронично подхвърли тя.

— Виж какво, Тиша… Няма да е толкова лошо.

— Ти си добър човек, Рей. Да не разваляме нещата.

Накрая той се усмихна и стисна ръката й.

— Успех — каза. Качи се в колата си и потегли.

В два часа след полунощ телефонът на Таниша иззвъня. Тя вдигна слушалката.

— Добре ли си? — попита Рик Верба.

— Да, капитане. Защо?

— Само проверявам… Хайде, заспивай.

— Капитане…

Но той затвори. Таниша се замисли. Шефът на отдела не ти се обажда в два часа през нощта само за да провери дали спиш дълбоко. Седна и провеси крака от леглото. После се обади в отдела.

— Силите за борба с азиатската престъпност — отговори дежурната телефонистка от централата.

— Обажда се Таниша. С кого разговарям?

— С Елън.

Елън беше една от четирите азиатки, които отговаряха на телефоните в отдела. Беше цивилна служителка, която говореше седем източни езика, включително три от най-популярните китайски диалекта — мандарински, кантонезийски и фукиенизийски.

— Наред ли е всичко? — попита детективката.

— Не съвсем…

— Какво става?

— Някой е очистил Рей Фонг… Мъртъв е. Застрелян в главата.

— По дяволите!

На Таниша започна да й се гади.

— Трябва да затварям, Таниша. Тук всички са обезумели.

Детективката набързо се облече. След двайсет минути беше в отдела.

Колата на Рей бе намерена на Хил стрийт, на една пресечка от Китайския квартал. Бяха я забелязали патрулиращи ченгета. Рей седял прегърбен над волана. Когато повдигнал главата му, полицаят видял, че челото му е отнесено.

Случаят бе поверен на Ал Катсукура. Той нямаше много време да разговаря с Таниша. Само спомена, че куршумът изглежда е проникнал през страничното стъкло от страната на шофьора. Рей явно е смъкнал стъклото, за да разговаря с убиеца си и е бил застрелян в лицето. Тя му каза, че Рей е работил по следа, свързана с единия от убитите бандити от „Бамбуковия дракон“. Вероятно прякорът му беше Китаеца. Ал кимна, записа информацията и излезе. И това беше всичко. Рей Фонг бе приключил кариерата си.

Таниша стоеше в стаята. Един след друг пристигаха детективи със сънени лица и разрошени коси. Беше три и петнайсет през нощта, но те се въртяха в коридора. Тя бе виждала такова нещо и преди, когато загиваха ченгета. Всички идваха на работа и чакаха с надеждата, че на някого ще му провърви и ще доведе убиеца. Всеки си представяше как ще влезе тайно в килията на задържания, докато пазачите като по магия ще отидат да пият кафе и после бавно и мъчително ще смачка топките на извършителя.