Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Накрая видя две дървени сгради, разделени от тесен път. Мина между тях и като по чудо излезе от гарата и хукна по тясна, прашна улица с тухлени стени от двете страни. Отгоре беше опъната бодлива тел.

Съзря малка постройка, направена от бетон и стари тухли, една от „стоманодобивните пещи“, останали от катастрофалния „Огромен скок напред“ през периода 1958 — 1960 година. Поредната налудничава идея на Мао Дзедун, който искаше да индустриализира Китай за една нощ. Вместо това трийсет милиона души умряха от глад.

Фу Хай се умори. Не можеше да тича повече. Вмъкна се в стоманолеярната. Сърцето му лудо биеше. Устата му кървеше и счупените зъби го боляха. Още усещаше електрошоковата палка в ръката си. Спомни си как Сяо Жи, любимата му сестра, която сега изглеждаше два пъти по-възрастна, отколкото беше, шепнеше: „Трябва да тръгваш. Те ще дойдат за теб“. „Не се тревожи, сестричке. Ще отида в Америка и ще изпратя хора да те доведат там. Ще започнем нов живот“ — бе обещал той.

Те лежаха по гръб върху стоманени маси, голи и студени като мрамор. От съседната стая, помещението за аутопсии в моргата, се разнасяха противни миризми. Тримата млади китайци бяха вторачили в тавана невиждащи очи, докато Рей Фонг и Таниша Уилямс разглеждаха разноцветните татуировки на змии, дракони и китайски символи върху безжизнените им тела. Таниша забеляза саморъчно направена татуировка на дясната ръка на най-възрастния от тях. Избледняло „1414“. Беше същата като на челото на Анджи Уонг.

— Какво е това, по дяволите? — попита тя. — Какво означава?

— 14К е тонга — отговори Рей.

— Знам. Създадена е в Тайван по времето на Чан Кайши. Антияпонска политическа организация. По-късно стават тайно братство, наречено Хун Фат Шан. След десет години се преместват в Хонконг и започват да се занимават с хероин, контрабанда на оръжие и изнудване. Казват се 14К, защото това е бил адресът на централата им в град Кантон. „К“ означава карат, мярката за злато.

Таниша отново се перчеше, опитвайки се да докаже на Рей Фонг, че разбира от работата си и заслужава да бъде с него. Тя се прокле наум заради желанието си да смайва хората. Защо винаги трябваше да се изсилва само за да бъде допусната в играта. Никога не я бяха взимали на сериозно. Докато не уби двамата гангстери.

Те бяха членове на бандата „Първа кръв“ от гетото „Хауайън Гардънс“, известно като Джунглата, защото строителните предприемачи бяха озеленили долнокачествените апартаменти там с папрат, за да прикрият безвкусната им архитектура. Таниша беше едва шестнайсетгодишна, когато очисти двамата бандити. Това стана само два месеца, след като убиха Кенета. Тя пазаруваше за майка си в денонощния магазин. Двамата неочаквано се появиха там. Бяха отрупани със златни бижута и облечени в червено, цветът на „Първа кръв“. Бяха въоръжени с автомати „АК“ и „Трей 57“ и първо убиха касиерката, после двама клиенти. Едната невинна жертва беше госпожица Брадли, учителката й по гимнастика. Гангстерите тръгнаха из магазина и видяха Таниша. Дръпнаха я в задната стая и започнаха да разкъсват дрехите й.

— Хайде да се поразкършим! — каза единият.

Двамата дърпаха циповете й и не я гледаха какво прави.

Гневът от смъртта на Кенета й даде сили.

Таниша заби ножа, който от четвърти клас носеше в джоба си, в корема на единия. Той падна на колене. Приятелят му спря да дърпа панталона й и я сграбчи. Първият гангстер започна да вика за помощ. В същия миг тя преряза гърлото на втория. После, когато другият я сграбчи, Таниша го уби по същия начин. Бандитите се строполиха на пода. Кръвта им изтече, а лицата им станаха восъчнобледи. Полицията пристигна след десетина минути. Тя си бе тръгнала. Бяха я видели в магазина и сетне ченгетата я разпитваха, но не я арестуваха.

И до ден-днешен сънуваше кошмари. Още усещаше тясното острие в ръката си и разкъсването на плътта, докато слагаше край на живота на двамата дрогирани боклука, които се бяха опитали да я изнасилят, след като бяха обрали магазина и убили трима човека. Тя мразеше спомена, но в квартала най-после бяха започнали да я ценят заради онзи ужасен акт на насилие. Чудовището каза, че Таниша е произлязла от „реброто на кръвопийците“ — това беше най-големият комплимент. А Злия рече, че била „халка около вратовете на онези смотаняци“.

И от онзи ден започнаха да я наричат Халката. Оттогава минаха седемнайсет години и всеки път, когато се замислеше за това, Таниша се чувстваше неловко.