Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Погледна тримата мъртви бандити от „Бамбуковия дракон“ и се запита какво ли изпитва Уилър Касиди към двамата, които бе убил. Зачуди се дали се чувства като пропаднал тип и дали до края на живота си ще си спомня за това.

— Не мисля, че „1414“ означава триадата 14К. Не съм чувал такова нещо — каза Рей Фонг, прекъсвайки мислите й.

— Ами трябва да разберем какво означава. Явно е нещо важно, щом този тип го е татуирал на ръката си, а убийците на Анджи Уонг са го изрязали на челото й. Ще проверя в „Символи и йероглифи“.

Имаше една друга татуировка, която вероятно можеха да идентифицират. На десните ръце на тримата гангстери пишеше „Китаеца“.

Когато се върнаха в Отдела за борба с азиатската престъпност, капитан Рик Верба ги чакаше там.

— Какво ви става, по дяволите? — попита той, гледайки Рей, но не и Таниша.

— Какво имаш предвид? — попита китаецът.

Верба им направи знак да го последват. Тримата прекосиха стаята, съпроводени от любопитните погледи на дежурните детективи. Отидоха в кабинета на капитана, Верба затвори вратата и дръпна завесата.

— Какво има, шефе? — попита Рей.

— Изненадвате ме. Получих оплакване от някаква баровка от Бевърли Хилс на име Катрин Касиди. Двамата сте били в болница „Сидър“. Госпожа Касиди ви обвинява, че сте опетнили името на покойния й син Прескот. Нещо по-лошо, оплакването ми беше връчено лично от заместник-шефа Матсън. Чак тогава разбрах, че другият й син, Уилър Касиди, е намерил тялото на Анджи Уонг и е застрелял гангстерите в къщата на брат си. Двата случая са свързани по някакъв начин. А вие не ми казахте нищо. Да не сте се побъркали?

— Не искахме да се намесва отдел „Тежки престъпления“. Ние имаме много по-добри шансове да разкрием случая. Става дума за азиатци — отговори Рей, после със страхопочитание добави: — Заместник-шефът Матсън? За пръв път чувам заместник-шеф да предава оплакване.

— Би ли почакал навън? — обърна се Верба към него. — Не изчезвай. След минута ще ми трябваш.

Рей излезе от кабинета, а капитанът гневно се вторачи в Таниша. Той беше мъж на средна възраст, със сиви очи и почти плешив. Препаратът против косопад, който ченгетата от отдела му бяха подарили за Коледа, явно не му помагаше. Коремът му бе изскочил над колана. Верба не беше мъжът, с когото Таниша би искала да си има неприятности, особено след като Отделът за вътрешно разследване се занимаваше с нея. Струваше си да се отбележи обаче, че двамата бяха единствените неазиатци в отдел „Азиатска престъпност“.

— Възлагам ти административна работа, Тиша. Трябва да те отстраня от разследването.

— Защо? Защото се заехме сериозно с тези два случая? Помислихме, че ако ги свържем, ще…

— Знам какво мислиш — прекъсна я той. — И имаш право. Вероятно няма да ги дам и на отдел „Тежки престъпления“. Но Отделът за вътрешно разследване се занимава с теб. Не те искат в разследването. Ако беше умна, щеше да се откажеш. Но ти продължаваш да ровиш около труповете. Тази сутрин ми се обадиха, че ще ти правят досие. Мисля, че трябва да потърсиш юридически съвет.

— Това са глупости, капитане.

— Детективите от Отдела за вътрешно разследване казват, че в събота и неделя ходиш в старата си махала. Ходиш при баба си. А къщата й е известна като склад за наркотици. Посещаваш и една друга къща, на юг от Креншо. Всяка проклета събота.

Това беше вярно. Племенникът й бе станал пласьор на дрога, но Таниша го гонеше от къщата. Всяка събота тя си запазваше час в „Задел“ — нелицензиран фризьорски салон с два стола, помещаващ се в гаража на Задел Фолк. Нямаше смисъл да обяснява на капитан Верба, че чернокожите жени не могат да правят прическите си при бели фризьорки. Работата с косите на чернокожите беше изкуство. Повечето чернокожи жени, които Таниша познаваше — от прокурори до съдии — имаха чернокожи фризьорки. Някои още посещаваха салоните в гетото. Преди да стане ченге, тя чакаше заедно с танцьорките и слушаше разговорите им за бебетата, които имаха от трима-четирима квартални рокзвезди. На юг от Манчестър авеню рокзвездите не бяха певци, а безделници, мошеници и жигола, които продаваха хероин и кокаин и те гледаха с премрежен поглед. Таниша постепенно се бе отчуждила от хората в своя квартал. Това започна, когато не стана член на „Льохманите“ и взе да споделя мечтите си, характерни за средната класа. Приятелите й не я разбираха. Казваха, че е самонадеяна и високомерна. После, когато Кенета умря и Таниша започна да получава отлични оценки в училище, съвсем я отритнаха. Решението й да стане ченге беше окончателното предателство. Тя отиде да живее в Болдуин Парк, но всяка седмица посещаваше фризьорския салон на Задел. Не знаеше защо продължава да ходи там. Предполагаме, че причината е гордостта й. Нямаше намерение да се оставя да бъде изгонена. Разговорите между танцьорките винаги спираха внезапно, когато Таниша седнеше на стола, за да сложат на косите й гел, който да отпусне африканските къдрици. Танцьорките й хвърляха убийствени погледи, или се взираха в краката си, докато тя не излезеше. Таниша беше Полицайката. Ходеше при Задел от шестнайсетгодишна, но сега се чувстваше неудобно и искаше да се измъкне оттам колкото е възможно по-скоро.